Фаун вирна брадичка.
— Наистина ли вярвате, че Даг ще се подчини, ако го накарат да разреже вървите? Че ще престъпи думата си? Имам чувството, че въобще не го познавате.
— Вярвам, че тайно ще се зарадва, ако бъде освободен от тази глупава клетва. Може би ще се срамува, както всички мъже, когато ги заловят да вършат нещо нередно. Но в дълъг план ще е доволен, че някой друг го е отървал и е поправил грешките му.
Фаун прехапа устни. „Значи смяташ, че синът ти е и страхливец освен лъжец?“ Не посмя да го каже на глас. Може би в думите на Кумбия имаше зрънце истина? „Тя го е познавала през целия му живот, а аз едва от това лято“. Стисна връвта на лявата си ръка за кураж.
— Ами ако избере изгнанието?
— Няма. Никой Езерняк не би го направил. Ще си спомни къде са истинските му задължения.
Фаун започваше да разбира защо Даг бе предпочитал да стои по-далеч от роднините си. Хората често напускаха семействата си и това бе нормално, както при Езерняците, така и при фермерите. Понякога това бе простият ход на порастването, може би бракът му в Лутлия беше нещо такова. Вероятно ако не беше трагедията, щеше да остане там и нямаше да се върне. Понякога семействата бяха толкова… нефункционални, че човек можеше само да избяга. Може би първият му брак се дължеше отчасти и на това.
— Кой напира за свикване на съвета, вие или Дар?
— Семейството е обединено в опита да спаси Даг от бедствието, което сам си е навлякъл.
— Според мен Дар разбира как стоят нещата. И ако ви казва нещо друго, значи лъже.
Кумбия изглеждаше истински развеселена.
— Фермерче, аз съм Езернячка. Разбирам, когато някой лъже.
— Тогава се заблуждава — смени подхода Фаун. — И това видимо наранява Даг. Не беше правилно да го пращат на война при цялата тази бъркотия.
— И чия вина е това? За да се разкъса един мъж, трябват две страни. Решението е просто. Прибери се във фермата си. Не ти е мястото тук. Момиче, ти дори не можеш да си заслониш същността. Все едно се разхождаш гола през цялото време. Знаеш ли това? Или Даг въобще не ти е казал?
Фаун потръпна и Кумбия се усмихна победоносно. Дали свекърва й можеше да разчита същността й така добре като Даг? „Ако е така, ще може да ме разцепи като дърво за огрев“.
Кумбия я погледна със злобно любопитство.
— За какво му е толкова глупава и невежа жена? Непрекъснато ще правиш грешки и ще го засрамваш. Може да е твърдоглав и да не признава, но вътрешно ще се дразни. Децата ти ще имат слаба същност и няма да могат да вършат и най-простите задачи. В случай, че проклетата ти утроба въобще може да ги износи. Признавам, че сега си хубава, но бързо ще остарееш, като всички от твоя род. Ще надебелееш като всички фермерки, а той ще седи и ще съжалява.
„Тя опитва, макар и не на сляпо“. Целеше се в нейните страхове. Наистина майка й и леля Нати бяха надебелели, след като преминаха средната възраст. Определено няколко от стрелите на Кумбия целеха точно. „Сигурно и аз съм я засегнала някъде, за да контраатакува така яростно“.
Спомни си как в Гласфордж бе чула за дуелите на речните шлепове. Лодкарите си връзвали левите ръце с ремък, а с десните се биели с ножове. За да не могат да се измъкнат от противника и винаги да са в обхвата на оръжието. Схватката с Кумбия беше нещо такова. Като съдеше по своя опит, Фаун не бе повярвала, че семейството на Даг е по-лошо от нейното. Но ако нейните хора се биеха до кръв, тук искаха да пробождат до кост. Може би Даг бе прав, че не трябва да имат контакт със семейството му. „Не дойдох тук да се карам със старицата, а да постигна примирие. Защо я оставям да си получи войната?“
— Даг е най-искреният човек, когото познавам. — Фаун пое дълбоко дъх. — Ако имаме проблем, ще ми каже и ще го изгладим.
— Ха. — Фаун усети промяната на настроението на Кумбия, но не се успокои. — Нека ти кажа истината за патрулните, момиче. Защото бях женена за един. И съм дъщеря, сестра и майка на патрулни. Дори съм ходила с тях, когато бях на твоите години. Мъже, жени, добри или лоши, всички си приличат по едно. Щом видят първата си злина, не могат да се откажат от патрула, докато не се осакатят или не загинат. Никога не слагат някой друг на първо място. Виж Мари, тя трябва да си стои в лагера и да се грижи за Катагус, но хукна веднага. При това с благословията му. Бащата на Даг беше същият. Както и останалата пасмина. Не мисли, че Даг ще среже вървите, защото го искам аз, Дар или останалите, които са го подкрепяли цял живот.
— Ето каква е уловката — продължи Кумбия. — Ако Даг не те обича истински, ще избере патрула. А ако е лудо влюбен, пак ще избере патрула. Защото ако не спаси света, няма да може да спаси и теб. Колко време му трябваше на твоя младоженец да хукне и да те зареже, щом се появи Феърболт с новините за Рейнтрий? Сама, без роднини и приятели.