„Съвсем малко“. Фаун не посмя да го каже на глас. Устата й бе пресъхнала.
— И нямаше да има значение, ако беше Езернячка или сто пъти по-красива. Ако лежеше на родилно легло, плачеше на гроба на детето му или пък беше болна. Патрулните са еднакви. Не можеш да спечелиш тази битка. — Кумбия се облегна и я погледна студено, като змия. — И аз не можах. Така че си вземай глупавата плетка и се махай.
Фаун преглътна.
— Чорапите са хубави. Може да ги дадете на Омба.
— Твърдоглава си, а? — Кумбия хвана малкия вързоп и го метна в огъня, който димеше наблизо.
Фаун почти щеше да изпищи. „Три дни работа!“ Втурна се да ги вдигне. Още не се бяха запалили, но вече димяха и краищата започваха да почерняват. Вдигна ги и започна да маха полепналите въглени, затаила дъх от болка. Синята й пола се бе изцапала на коленете. Започна да я тупа и погледна към Кумбия.
Сълзите в очите й не бяха само заради изгорените пръсти.
— Даг каза, че няма да има смисъл да разговарям с вас.
— Май трябваше да го послушаш — отвърна старицата. Лицето й беше почти безизразно.
— Вероятно. — Теорията й, че ако поговори с Кумбия, нещата ще се оправят, бе разбита на пух и прах. Искаше да изстреля някакви остри думи за сбогом, но бе твърде разстроена. Най-много искаше да се махне.
— Хайде, изчезвай. — Свекърва й сякаш прочете мислите й.
Фаун си тръгна. Успя да запази стойката си, поне докато не стигна пътя с пресъхващите локви. Стомахът й се свиваше и имаше чувството, че въпреки приятното време този остров е някак пуст и враждебен. Потискаше я, сякаш бе в затвор. Подсмръкна ядосано — чувстваше се глупаво, глупаво, глупаво — и обърса сълзите си. На три от пръстите й имаше червена следа от изгорено, може би щяха да й излязат мехури. Майка й и Нати щяха да намажат изгореното с масло, а после да я прегърнат и целунат. В оскъдните й хранителни запаси със сигурност нямаше масло, но другите лекове й липсваха повече. „Никога повече няма да се излагам така“. Тази мисъл я дразнеше повече от болката в ръката.
Беше отишла при Кумбия в опит да разреши проблема с лагерния съвет. Да спаси Даг. Не само че се бе провалила, а даже сякаш бе влошила нещата. Сега Дар и майка му знаеха каква лесна мишена е фермерската съпруга на Даг. „Защо си въобрази, че можеш да му помогнеш? Тъпачка…“
Катагус продължаваше да работи на тяхната поляна — по-точно на поляната на Мари и Сари. Беше пробил дупки с шило в кожата и сега правеше внимателни шевове. Теси бе изчезнала някъде, но братчето й седеше в нещо като кошарка и си играеше с две разтревожени костенурки, като почукваше по корубите им. Катагус спря работа и я погледна проницателно. Фаун си спомни как Кумбия й бе обяснила, че ходи гола. Имаше ли смисъл да си придава по-смел вид, след като всички Езерняци можеха да я разчетат без проблем?
За нейна изненада старецът я повика и тя тръгна към масата му.
— Къде ходиш, девойче? — попита я той иронично през хриповете си.
— Да говоря с Кумбия — призна Фаун. — Или поне да опитам.
— Май си си изгорила пръстите?
Фаун скри ръката си зад гърба.
— Тя хвърли чорапите, които й бях изплела за подарък, в огъня. Трябваше да ги оставя, но ми беше жал да се похабят.
— С това ли се занимаваше през последните три дни?
— Общо взето.
— Ха. Дай да видим. Не това, изгореното — добави той, щом Фаун му протегна чорапите. Тя му подаде другата си ръка. Той я хвана със сухата си длан и наклони глава. Както винаги, носеше лятната си униформа — къси панталони и сандали. Миришеше на смесица от старост и езерен аромат, но не беше неприятно. Дали и Даг щеше да ухае така, като остарее? Можеше да свикне.
— Дали Мари ще хареса чорапите? За мен са големи, а на Даг ще са му малки, но може да се носят под ботушите за езда. Стига да не е твърде горда и да не приема фермерски дарове — добави Фаун горчиво. — Или отхвърленото от Кумбия.
— Това последното може да я привлече — позасмя се хрипливо Катагус.
После пусна ръката й. Болката бе изчезнала. Червените следи бяха порозовели, вместо да се надуят с мехури. „Той може да лекува като Даг“.
— Благодаря.
Катагус кимна и сложи чорапите до кожата: приемаше подаръка.
Фаун тръгна да си ходи, но спря.
— Кумбия каза, че не мога да си заслонявам същността и все едно ходя гола.
— Ами… — отвърна бавно Катагус, — Кумбия си е малко дръпната. Пълна е с неща, които не иска другите да виждат. На повечето стари хора не им пука особено.
— И при някои фермери е така. Е, не в същността, разбира се. Но се вижда в облеклото и държането.