В този момент се чу пъшкане и Катагус се измъкна от колибата, пристягаше късите си гащи.
— Каква е тази врява посред нощ, девойчета?
— Фаун каза, че е усетила нещо по връвта и се събудила. — Сари сякаш още не можеше да приеме това. — И аз се събудих, но не съм сигурна… Какво става с Мари?
Същият жест, дясна длан върху лява китка, макар че Катагус се опита да не изглежда нетърпелив.
— Мари е добре. — Той поклати глава и добави: — Или поне е жива. Какво ли пак са забъркали тези глупаци посред нощ? — Обърна се на запад, сякаш очите му можеха да преодолеят стотината мили и да открият отговора. Уви, това умение не беше по силата дори на Езерняците и изсумтяването му беше живо доказателство.
Двете жени проследиха погледа му с безпокойство.
— Вижте сега — започна да ги убеждава старецът, — ако Ютау, Рази, Мари и Даг са още живи, отрядът едва ли е закъсал сериозно. Защото знаете, че тази групичка първа ще затъне в лайната.
Сари явно не беше успокоена от твърденията му, нито пък Фаун.
— Особено Даг — продължи да мърмори Катагус. — Чудя се как му хрумна на Феърболт да го слага…
— Катагус. — Фаун си пое дъх и протегна ръка. — Връвта ми се държи странно. Може ли да установиш нещо по нея?
— Едва ли. — Но все пак хвана нежно китката й. Устните му се размърдаха изненадано, после той се намръщи. — Е, жив е. Това е сигурно. Същността му не може да е изтръгната, ако е жив.
Още Езерняшки тайни, които никой не бе споменавал пред нея?
— Какво значи да ти изтръгнат същността?
Катагус и Сари се спогледаха.
— Същото, което злината край Гласфордж е сторила на детето ти. Само че възрастните Езерняци могат да се предпазват, като заслоняват същността си. Стига злината да е неподвижна или още слаба.
— Ами ако е силна? — попита разтревожено Фаун.
— Тогава… казват, че смъртта е бърза. Без възможност да споделиш. — Старецът се намръщи. — Но не почвай да си представяш разни страшни неща, девойче. Твоето момче е живо, нали?
Фаун не можеше да мисли за Даг като за момче, но се вкопчи в думата „твоето“, „Да, Даг е мой. А не на някаква проклета злина“.
— Може би е свършило — каза тихо Сари. — Надявам се да е свършило.
— Кога ще разберем?
Катагус повдигна кокалестите си рамене.
— От центъра на Рейнтрий добрите новини ще пристигнат за три дни. Лошите — за два. А съвсем лошите… е, за тях няма да се тревожим сега. Лягайте си. — Той поклати глава и даде пример, като се прибра в колибата с вечното си хриптене.
Сари поклати глава, въздъхна тихо и се върна при спящите деца. Фаун тръгна бавно към шатрата Блуфийлд.
Легна си, но не можеше да заспи. Повъртя се малко, след което стана, взе вретеното и кълбо плънкинова нишка и излезе навън. Седна на любимия си пън. Поне можеше да свърши някаква работа, след като стоеше будна. Дрънченето на златните мъниста на връвта й обикновено беше весело и приятно, но сега й се струваше като барабанене с пръсти. Издърпване, завъртане, усукване.
Искаше й се да може да влага защитни заклинения в дрехите като Езерняците. Тя можеше да изтъче здрав плат и да го зашие двойно. Да вложи цялото си сърце. Но дрехата щеше да си остане обикновена. „Не е достатъчно“. Издърпване, завъртане, усукване.
Три дни, докато получат вест. „Това чакане хич не ми харесва. Въобще“. Чувството бе по-лошо, отколкото предполагаше, и това я изкарваше извън нерви. „И на Катагус и Сари не им харесва, но се държат нормално“. Започна да разбира по-добре настроенията на Езерняците. Думите, които бе наговорила на Даг, преди да замине, й се струваха ако не глупави, поне невежи. „Но вече се уча“. Издърпване, завъртане, усукване.
Ако Даг загинеше на патрул… тя хвърли бърз поглед към връвта, за да се увери, че е жив. „Какво ли ще стане с мен, ако той загине?“ Знаеше, че без Даг няма корени в този лагер. Езерняците едва ли щяха да я прогонят без нищо, но Феърболт нямаше да се мае много, преди да я отпрати в Уест Блу. Даже щеше да й даде и охрана. Това беше неговата идея за отговорна реакция. Само че вече нямаше корени и в Уест Блу. Беше ги прерязала доста уверено, при това два пъти. Въобще не искаше да го преживява и трети път. Ако не можеше да остане тук и не желаеше да се върне във фермата…
След преживяното през последната година тази мисъл не беше чак толкова плашеща. Имаше го Гласфордж. Както и Силвър Шоулс, надолу по река Грейс. Още по-хубав град според описанията на Даг. Светът беше пълен с любопитни места за една не-сламена вдовица, изпълнена с решителност. Тя беше практична. Бе научила много от пътуванията си, щом бе успяла да стигне дотук. Не беше нужно да се вкопчва в Даг като удавница.