Соун се намръщи и се спогледа с Дирла.
— Мога ли да ти помогна с нещо, капитане?
„Искам Искрицата“. Не биваше да си позволява тази мисъл, защото му носеше почти физическа болка. Не че имаше място по тялото, което да не го боли.
— Защо изведнъж всички започнахте да ми викате „капитане“? Ти ме наричаш „Даг“, аз те наричам „ей, момче“. Нещата са си същите като преди.
Соун извади овчата си усмивка. Двамата с Дирла се надигнаха, а Даг заспа още преди да се отдалечат.
Фаун бе заспала чак призори и се събуди някъде преди обед. Имаше чувството, че са я пребили с тояги. Ментовият чай и плънкинът не оправиха положението. Тя се зае със следващата си задача — да усуче фитили за свещите на Сари. След около час очите й играеха, а пулсирането в лявата ръка бе подобно на това в главата й. Дали това бе сърцето на Даг? „Поне все още бие“. Тя заряза работата и тръгна по пътя, докато не стигна отклонението за работилницата на Дар.
„Той му е брат. Сигурно е загрижен“. Фаун помисли за собствените си братя. Без значение колко им беше ядосана, щеше да зареже всичко и да им помогне, ако бяха в беда. Защото това беше в основата на семейството. Всички се обединяваха и подкрепяха по време на криза. Жалко, че през останалото време не беше така. Изпъна рамене и тръгна по пътеката.
Поколеба се отново, когато наближи поляната. Ако същността й наистина бе толкова разголена, значи Дар вече я бе усетил. От другата страна на колибата се чуваха гласове. Поне не беше зает с някое некромантско заклинание. Заобиколи и видя, че девер й седи на верандата и говори с някаква възрастна жена със стандартните лятна риза и кок. Дар държеше споделящ нож. Пое си дъх и погледна неохотно към нея.
Фаун притисна лявата си ръка към гърдите.
— Добро утро, Дар. Искам да те питам нещо.
Той изръмжа и се надигна. Жената също се изправи и я изгледа любопитно.
— Какво има?
— Донякъде е лично. Ако трябва, ще мина по-късно.
— Тъкмо свършвахме. Изчакай малко. — Той се обърна към жената и вдигна ножа. — Мога да го пречистя следобед. Ще минеш ли довечера?
— Да. Ако трябва, и утре сутрин.
— Утре имам друго обвързване.
— Тогава ще дойда днес. След вечеря?
— Става.
Жената кимна и тръгна да си ходи, но спря до Фаун и я изгледа отвисоко.
— Значи ти си прословутата фермерска булка?
Фаун не можа да определи тона й и направи лек реверанс. Жената поклати глава и каза:
— Ох, Дар, брат ти е опасен човек.
По това как Дар изви устни Фаун разбра, че за него тези думи значат повече, отколкото за нея. В момента обаче си имаше други неприятности. Приближи се бавно към Дар, сякаш можеше да я ухапе. Той остави ножа на верандата и я изгледа иронично.
— Какво искаше тази жена? — попита Фаун, понеже не знаеше откъде да започне.
— Дядо й умрял в съня си преди няколко седмици, без да успее да сподели. Затова донесе ножа за пречистване.
— Аха. — Това се случваше от време на време. Чудеше се как ли Дар взема стар нож и го обвързва към ново сърце. Искаше й се да бяха приятели, за да може да го попита.
Но това нямаше значение. Тя протегна лявата си ръка.
— Преди Даг да замине, го помолих да направи нещо на връвта, че да мога и аз да го усещам, и той го стори. — Надяваше се, че Дар няма да попита как. — Нощес към два се събудих и ръката ме болеше. Сари стана по същото време, но каза само, че Рази и Ютау са живи. Мари също, според Катагус. Нямам никакъв опит и се боя, че Даг може да е ранен. Можеш ли да ми кажеш нещо повече?
Стори й се, че очите му за момент светнаха тревожно, но лицето му си остана безизразно. Все пак хвана ръката й и започна да прокарва пръсти по нея. Накрая поклати глава.
— Даг, какви си ги свършил?
— Какво е станало?!
Той пусна ръката й.
— Ами… Да, мисля, че Даг е ранен. Не мога да кажа колко зле.
Фаун се обиди от равнодушния му тон.
— Не те ли е грижа?
— Няма да е първият път, в който ще го донесат на носилка. Вече се е случвало много пъти. Признавам, че фактът, че е отряден командир, е…
— Притеснителен?
— Щом казваш. Не знам какво му хрумна на Феърболт… Но щом останалите са добре, значи се грижат за него. Патрулните винаги си помагат.
— Ако не се е отделил или нещо друго. — Хрумваха й стотици други неща, кое от кое по-ужасяващи. — Той ми е съпруг. Аз трябва да се грижа за него.
— И какво ще направиш? Ще се метнеш на коня си и ще препуснеш към бойното поле ли? За да се изгубиш в горите, да паднеш в някоя река или да станеш вечеря на първия срещнат вълк? Като се замисля, май е най-добре да накарам Омба веднага да ти оседлае коня и лично да ти помогна да го яхнеш. Това със сигурност ще реши много от проблемите на брат ми.