Выбрать главу

Трябваше да признае, че сутринта й бяха минали подобни мисли.

— Може пък и да не се загубя. Даг оправи връвта ми, така че да знам къде се намира. Поне приблизително.

Дар я погледна продължително и се намръщи още повече.

— Това няма нищо общо с брачната ти връв. Даг е заробил част от същността ти. — Искаше да каже още нещо, но се разколеба. — Нямах представа, че… Признавам, че това е майсторска работа със същността, но не е от добрия вид.

— Не разбирам.

— Естествено.

— Това означава, че трябва да ми обясниш.

— Наистина ли? — Иронията в погледа му се завърна.

— Да — отвърна решително Фаун.

За нейна изненада Дар сви примирено рамене.

— Това е от магиите на злините. Забранена е за Езерняците, и с основание. Злините заробват умовете на фермерите чрез тяхната същност. Точно затова фермерите са безполезни в патрул, както и кучетата. Една достатъчно мощна злина може да ги пречупи и да ги ползва срещу нас.

— А защо това не се случва с Езерняците?

— Защото ние можем да се заслоним от атаката.

Фаун реши, че казва истината. Дали злината в Гласфордж щеше да зароби ума й, ако имаше повече време, и просто щеше да й изтръгне същността на място? Това знание хвърляше светлина върху някои от фермерските легенди, които се приписваха на Езерняшките омайвания.

Спомни си за предупрежденията на Катагус относно съвета.

— Съвсем ли е забранена? — „Какви са наказанията?“ Дали не беше дала ново оръжие на врага им? „О, богове, напоследък не правя нищо като хората!“

— Е, в никакъв случай не се окуражва. Езерняците не могат да я използват едни върху други. Но фермерите са широко отворени към достатъчно мощните… създатели. — Каза го някак изненадано, след това присви очи и Фаун не хареса злобната му усмивка. — Това би обяснило как Даг те е накарал да го следваш като кученце.

Тя се ядоса и на свой ред присви очи.

— Какво намекваш?

— Трябваше да се сетя, че е очевидно. Но не му прави чест.

— Ако искаш да кажеш, че брат ти ми е направил някакво любовно заклинание, грешиш. Даг се зае с връвта, със същността ми, едва в нощта преди да замине.

— Ти пък откъде ще знаеш? — Дар наклони глава.

Въпросът беше ужасяващ. Дали и той, като Кумбия, разчиташе същността и удряше по най-големите й страхове? Колебанието, което я обзе, бе спряно от един стар спомен. Заплахите на Съни Соуман, че ще я посрами, след сватбата на сестра му. Тогава наистина се бе притеснила. „Може и да съм обикновено фермерско момиче, но се уча. Така каза Даг“. Погледна Дар в очите и внезапно колебанието се прехвърли у него.

— Не знам кой от вас използва магиите на злините. Но знам кой от вас е по-злобен.

Той потръпна.

„Заболя, нали, Дар?“ Фаун тръсна глава и си тръгна. Въобще не му направи удоволствието да погледне назад.

Излезе на пътя, но вместо да тръгне надясно, зави наляво. Докато вървеше към щаба на патрулите, куражът й постепенно се изпаряваше. Сградата беше тиха, но в прилежащата конюшня се чуваха хора. Може би някой патрул се бе върнал или пък Феърболт се гласеше да изпрати още подкрепления на запад. „Може пък да не е тук“.

Мъжът на писалището махна с ръка, без да вдига поглед.

— Щом вратата е отворена, можеш да влезеш.

Проклетата история с откритата същност. Фаун преглътна оттренираните поздрави и надникна във вътрешната стая.

Феърболт беше вдигнал краката си на един стол и гледаше дъската. В скута му имаше някаква дървена кутия и той разбъркваше намръщено съдържанието й. На столовете около него имаше други подобни кутии.

— Влез, Фаун — каза капитанът с въздишка.

Кутиите естествено бяха пълни с дървени плочки. Феърболт приличаше на човек, който трябва да запълни осемстотин дупки с четиристотин плочки.

— Не исках да те прекъсвам.

— Не се притеснявай. — Той я погледна и направи гримаса, която можеше да мине за усмивка.

— Имам един въпрос.

— Колко изненадващо. — Забеляза трепването й и поклати глава извинително. — Съжалявам. Ще ти отговоря веднага. Не. Още нямам вести от Даг. А и не очаквам засега. Ще минат поне няколко дни, преди евентуалните вестоносци да се появят.

— Предположих. Всъщност въпросът ми е друг.

Феърболт повдигна вежди и смъкна краката си на земята.

— Женените Езерняци усещат дали партньорът им е жив чрез брачните върви. Предполагам, че ако нечия връв замлъкне, веднага ще ти доложат.

Той я погледна заинтригувано.

— Вярно е. Даг ли ти каза?