Трябваше да признае, че сутринта й бяха минали подобни мисли.
— Може пък и да не се загубя. Даг оправи връвта ми, така че да знам къде се намира. Поне приблизително.
Дар я погледна продължително и се намръщи още повече.
— Това няма нищо общо с брачната ти връв. Даг е заробил част от същността ти. — Искаше да каже още нещо, но се разколеба. — Нямах представа, че… Признавам, че това е майсторска работа със същността, но не е от добрия вид.
— Не разбирам.
— Естествено.
— Това означава, че трябва да ми обясниш.
— Наистина ли? — Иронията в погледа му се завърна.
— Да — отвърна решително Фаун.
За нейна изненада Дар сви примирено рамене.
— Това е от магиите на злините. Забранена е за Езерняците, и с основание. Злините заробват умовете на фермерите чрез тяхната същност. Точно затова фермерите са безполезни в патрул, както и кучетата. Една достатъчно мощна злина може да ги пречупи и да ги ползва срещу нас.
— А защо това не се случва с Езерняците?
— Защото ние можем да се заслоним от атаката.
Фаун реши, че казва истината. Дали злината в Гласфордж щеше да зароби ума й, ако имаше повече време, и просто щеше да й изтръгне същността на място? Това знание хвърляше светлина върху някои от фермерските легенди, които се приписваха на Езерняшките омайвания.
Спомни си за предупрежденията на Катагус относно съвета.
— Съвсем ли е забранена? — „Какви са наказанията?“ Дали не беше дала ново оръжие на врага им? „О, богове, напоследък не правя нищо като хората!“
— Е, в никакъв случай не се окуражва. Езерняците не могат да я използват едни върху други. Но фермерите са широко отворени към достатъчно мощните… създатели. — Каза го някак изненадано, след това присви очи и Фаун не хареса злобната му усмивка. — Това би обяснило как Даг те е накарал да го следваш като кученце.
Тя се ядоса и на свой ред присви очи.
— Какво намекваш?
— Трябваше да се сетя, че е очевидно. Но не му прави чест.
— Ако искаш да кажеш, че брат ти ми е направил някакво любовно заклинание, грешиш. Даг се зае с връвта, със същността ми, едва в нощта преди да замине.
— Ти пък откъде ще знаеш? — Дар наклони глава.
Въпросът беше ужасяващ. Дали и той, като Кумбия, разчиташе същността и удряше по най-големите й страхове? Колебанието, което я обзе, бе спряно от един стар спомен. Заплахите на Съни Соуман, че ще я посрами, след сватбата на сестра му. Тогава наистина се бе притеснила. „Може и да съм обикновено фермерско момиче, но се уча. Така каза Даг“. Погледна Дар в очите и внезапно колебанието се прехвърли у него.
— Не знам кой от вас използва магиите на злините. Но знам кой от вас е по-злобен.
Той потръпна.
„Заболя, нали, Дар?“ Фаун тръсна глава и си тръгна. Въобще не му направи удоволствието да погледне назад.
Излезе на пътя, но вместо да тръгне надясно, зави наляво. Докато вървеше към щаба на патрулите, куражът й постепенно се изпаряваше. Сградата беше тиха, но в прилежащата конюшня се чуваха хора. Може би някой патрул се бе върнал или пък Феърболт се гласеше да изпрати още подкрепления на запад. „Може пък да не е тук“.
Мъжът на писалището махна с ръка, без да вдига поглед.
— Щом вратата е отворена, можеш да влезеш.
Проклетата история с откритата същност. Фаун преглътна оттренираните поздрави и надникна във вътрешната стая.
Феърболт беше вдигнал краката си на един стол и гледаше дъската. В скута му имаше някаква дървена кутия и той разбъркваше намръщено съдържанието й. На столовете около него имаше други подобни кутии.
— Влез, Фаун — каза капитанът с въздишка.
Кутиите естествено бяха пълни с дървени плочки. Феърболт приличаше на човек, който трябва да запълни осемстотин дупки с четиристотин плочки.
— Не исках да те прекъсвам.
— Не се притеснявай. — Той я погледна и направи гримаса, която можеше да мине за усмивка.
— Имам един въпрос.
— Колко изненадващо. — Забеляза трепването й и поклати глава извинително. — Съжалявам. Ще ти отговоря веднага. Не. Още нямам вести от Даг. А и не очаквам засега. Ще минат поне няколко дни, преди евентуалните вестоносци да се появят.
— Предположих. Всъщност въпросът ми е друг.
Феърболт повдигна вежди и смъкна краката си на земята.
— Женените Езерняци усещат дали партньорът им е жив чрез брачните върви. Предполагам, че ако нечия връв замлъкне, веднага ще ти доложат.
Той я погледна заинтригувано.
— Вярно е. Даг ли ти каза?