— Не, сама се сетих. Това, което искам да знам, е дали си получил подобни новини за някой от отряда на Даг?
— Не. Защо питаш?
Тук започваше страшното. Феърболт беше представител на съвета. „Но мисля, че преди всичко е патрулен“.
— Преди да замине, Даг направи нещо на моята връв, или на мен, за да мога и аз да го усещам, като останалите семейства. Може би с известни разлики. — Тя му обясни накратко за среднощното събуждане и за разговора със Сари и Катагус. — Преди малко показах връвта си на Дар, защото е най-опитният създател, когото познавам. Според него съм права. Даг е пострадал нощес. — Нямаше нужда да добавя, че щом Дар се е съгласил с жената на брат си, това е абсолютно сигурно.
За разлика от Дар, Феърболт определено прояви загриженост. Вдигна ръка, но спря.
— Извинявай, може ли да я пипна?
Фаун стисна зъби и му подаде лявата си ръка. Топлите му пръсти се плъзнаха по кожата и връвта. На лицето му се изписа колебание.
— Да, има нещо, но… — Той се изправи, отиде до вратата и надникна навън. В гласа му имаше твърдост, каквато Фаун не бе долавяла предишните пъти. — Вион, тичай в лечебницата и виж дали Хохари е там. Кажи й да дойде тук, ако не се занимава с някакво подсилване. Има нещо, което искам да види веднага.
Столът тракна и външната врата се затвори още преди Феърболт да е обърнал гръб. Той седна до Фаун и я погледна извинително.
— Има причина да стана патрулен, а не създател. Хохари ще разбере повече от мен. Може би дори повече от Дар.
Фаун кимна.
— Сари и Катагус казаха, че техните хора са добре, нали?
— Мисля, че Сари не беше съвсем сигурна за Ютау. Но всички са живи.
Феърболт отиде до голямата маса и погледна нещо. Фаун го последва. Най-отгоре на купчината имаше карта на Рейнтрий.
— Даг планираше да заобиколи Боунмарш и да се приближи от север. По моите сметки би трябвало да са стигнали днес. Не знам доколко ги е забавила бурята. В момента може да се в радиус от петдесет мили от Боунмарш.
Фаун прокара ръка по картата. Магията във връвта й явно работеше само с живия Даг, а не с маркерите на картата. Въпреки това интересът й бе привлечен.
Картите можеха да ти помогнат да не се загубиш, когато отиваш на непознато място. Тази беше изпъстрена с пътища, пътеки, реки и потоци. Тук-там имаше надписи, отбелязващи различни ориентири, бродове и дори няколко моста. Дар беше прав, че ако се метне на коня и тръгне на запад, ще си навлече неприятности. Но ако имаше карта подръка… пак щеше да препуска към бойна зона. Предния път й бяха достатъчни само двама разбойници. „Този път ще съм по-внимателна“. Може би си заслужаваше да помисли за картата.
— Какво ли се е случило с Даг? Говоря специално за него, а не за отряда.
Той сви рамене.
— Може би идиотският му кон се е треснал в някое дърво. Има безброй вероятности за нещастни случаи. Но едва ли са близо до убиването на злината.
— Защо?
Гласът му изненадващо омекна.
— Защото щеше да има много мъртви. С Даг изчислявахме, спрямо битката при Вълчи хребет, че може би ще изгуби половината отряд. Така очаквам да разбера, че атаката е започнала… — Феърболт поклати глава. — Обайо Грейхерон ще поеме командването. Той е добър, макар да му липсва… Богове! Мразя това безпомощно чакане.
— И ти ли? — опули се Фаун.
Той кимна.
Някой почука на касата на вратата.
— Проблем ли има, Феърболт?
Капитанът вдигна поглед и възкликна облекчено:
— Хохари! Благодаря ти, че се отзова. Влизай.
Лечителката поздрави Феърболт и погледна любопитно Фаун. Бяха се запознали, когато Даг й бе показал лечебницата, която всъщност почти можеше да мине за истинска сграда, но не си бяха говорили. Хохари беше на неопределена възраст, малко по-ниска от другите Езерняшки жени. Лятната рокля не подхождаше на слабоватото й тяло, но в погледа й се четеше любезност. Очите й бяха като на Даг — сменяха цвета си между сив и ярко сребрист.
Феърболт премести кутиите с плочките, за да освободи столове. Фаун направи плах реверанс и седна, където й посочиха.
— Фаун, разкажи й всичко.
— Госпожо. — Тя разправи за пореден път историята, като гледаше да не бръщолеви. — Дар обвини Даг, че е боравил с магиите на злините, но се кълна, че не е така! Вината не беше негова. Аз го накарах да оправи връвта ми. Дар го извъртя по най-лошия начин и това много ме дразни.
Хохари я изслуша с наклонена глава, без да я прекъсва.
— Нека да погледна.
Фаун подаде лявата си ръка над масата. Лечителката изви устни, докато я изследваше. Пръстите й бяха тънки и сухи и не натискаше въобще, но Фаун усети в ръката си лек гъдел. Феърболт ги наблюдаваше внимателно, почти забравил да диша. Накрая Хохари се облегна назад, изражението й беше непроницаемо.