Даг обърна вътрешния си взор към създаденото от злината. Естествено че никога нямаше да постигне нещо толкова могъщо, но поне можеше да се опита да го разбере.
Интуитивният отговор изплува лесно, като летене насън. „Знам как може да го разкъсаме!“ Усмихна се и отвори очи.
Опита да се усмихне. Опита да отвори очи.
Не усещаше тялото си, умът му се бе слял със същността и нямаше досег с външния свят. Сивите нишки го бяха обвили и продължаваха да пъплят като гладни червеи.
„В капан съм…“
Фаун грижливо прибра десетината току-що направени восъчни свещи в сандъка на Даг, измъкна се от шатрата и загледа оловната повърхност на езерото под влажното небе. Почеса едно ухапване от комар и махна, за да прогони жуженето около главата си. Още една причина да й липсва Даг, колкото и глупава да беше. Тя въздъхна… и се напрегна.
Пулсиращото ехо от болката в лявата й ръка, което я съпътстваше през последните три дни, внезапно се промени. Обля я вълна от ужас и дъхът й застина. Ритъмът стана хаотичен и неравен… и започна да заглъхва. „Не, не умирай!“
Не изчезна, но и не се върна към предишното състояние. „Отсъстващи богове, какво беше това?“ Тя преглътна, пусна покривалото на шатрата и хукна по крайбрежния път. Задъха се и забави крачка. А и не искаше да привлича погледи, като търчи като подплашен елен.
Подмина щаба, пред който едно от момичетата на Омба се грижеше за два запотени кални коня. Такива яздеха куриерите, но Фаун не смееше да се надява на вести от Даг. Според Феърболт бе твърде рано. А и като знаеше мрачните му очаквания, не бързаше чак толкова за вести.
Стигна до лечебницата и спря, за да си поеме дъх.
Чиракът на Хохари, как му беше името — Отан, излезе от склада с билките и се намръщи.
— Какво искаш, фермерке?
Фаун не обърна внимание на тона му.
— Търся Хохари. Каза ми да дойда при нея, ако нещо в брачната ми връв се промени.
Отан погледна към затворената врата на вътрешната стая.
— Тя лекува в момента. Ще трябва да изчакаш. — Посочи й колебливо стола до писалището и се върна в стаята с билките. На огнището вътре се вареше нещо и в помещението беше още по-топло от отвън.
Фаун седна и започна да разтрива ръката си, макар че нямаше смисъл. Пулсирането през последните три дни й беше причинило доста опасения, но сега тя се молеше да се върне. И защо имаше чувството, че се задушава?
След цяла вечност вратата на вътрешната стая се отвори и оттам излезе една жена с две-три годишно момченце на ръце. Детето беше намръщено и трескаво и смучеше палеца на едната си ръка. Хохари кимна на Фаун и отиде в помещението с билките. Последваха някакви тихи инструкции към Отан, след което лечителката се върна, въведе я във вътрешната стая и затвори вратата.
Фаун мълчаливо протегна ръка.
— Сядай, момиче. — Хохари въздъхна и посочи масата и двата стола в ъгъла. Изглеждаше намръщена и уморена. Фаун се зачуди какво ли е направила за момченцето преди малко и дали ще има сила да й помогне?
Описа набързо какво бе почувствала, докато лечителката преглеждаше ръката й с притворени очи. Думите й бяха объркани и неясни и може би не показваха нищо, освен че е почнала да се побърква. Но Хохари я слушаше без коментар.
Накрая лечителката поклати глава.
— Преди беше странно, а сега е още по-странно. Но не мога да разбера точно какво става, трябва ми още информация.
— Това не ми е от помощ! — изпищя Фаун и прехапа устна, уплашена, че ще я обиди. Хохари обаче поклати глава сякаш в знак на съгласие.
Отвори уста да каже нещо, но спря и погледна към вратата. В следващия момент на верандата се чуха стъпки.
— Феърболт и…
На вътрешната врата се почука и се чу гласът на Феърболт:
— Хохари, спешно е.
— Влизай.
Капитанът се вмъкна, последван от високата Дирла. Фаун подскочи. Дирла беше окаляна и потна като коня, който бе яздила, а на лицето й бе изписана умора. За разлика от очите, които блестяха.
— Убили са злината — обяви Феърболт и Хохари въздъхна триумфално, което предизвика усмивка у Дирла. Капитанът погледна любопитно Фаун. — Около два след полунощ преди три дни.
Фаун пипна връвта си.
— Но точно тогава… — „Какво се е случило с Даг?“ — Тежко ли е ранен?
Дирла я погледна изненадано.
— Трудно е да се каже.
— Защо?
Феърболт се обърна към Хохари.
— Дирла, разкажи й какво се е случило.
Жената започна да разказва за премеждията на отряда и Фаун осъзна, че всъщност те са дошли при Хохари, а не при нея. Защо? „Дирла, проклета да си, кажи какво става с Даг?“
— … по обяд пристигнахме в Боунмарш, но злината бе продължила на юг, подготвяше атака срещу Фармърс Флатс. Даг не ни остави да се забавим дори заради горките създатели. Никога не съм виждала подобно нещо. Злината беше пленила същностите им, за да подготвят нова армия от глинени, или поне така каза капитанът. Малко се разстроихме, когато ни нареди да не ги освобождаваме, но Мари и Кодо застанаха на негова страна. Освен това погледът му беше плашещ, така че продължихме.