Фаун стискаше юмруци, докато слушаше как Дирла обяснява за нощното приближаване на хълма и атаката на странната кула.
— Моята партньорка Мари почти бе стигнала до върха, когато злината скочи. Сякаш прелетя двадесетте стъпки. Не знаех, че може да изглежда толкова красиво… Ютау я нападна. Аз бях плътно заслонена, но после Ютау ми каза, че тя пробила защитата му, както се чупят орехови черупки. Той помислил, че ще загине, но в този момент Даг, който дори нямаше споделящ нож, връхлетя върху съществото с голи ръце. Или по-точно — с гола кука. Злината заряза Ютау и се обърна към него. Мари извика и ми хвърли своя нож и не видях какво точно се случи. Забих ножа в злината и блестящата й плът се пръсна. Ужасно. Мислех, че е свършило и всички ще се върнем в къщи живи. Ютау обаче се олюля и увисна в ръцете ми… а след това видяхме Даг.
Фаун се присви, за да не изпищи и да прекъсне разказа.
— Беше паднал на земята, вдървен като труп, а същността му беше толкова силно заслонена, че чак го задушаваше. Мари, Кодо и Хан се опитаха да направят подсилване или сливане, но не можеха да проникнат. През следващите няколко часа мислехме, че ще умре. Същността му беше наполовина изтръгната, като на Ютау, но по-зле.
— Чакай — прекъсна я Хохари. — Значи въобще не е бил наранен физически?
Дирла поклати глава.
— Може би малко понатъртен, но нищо сериозно. А някъде призори просто се събуди и стана. Не изглеждаше никак добре, но успя да се качи на коня и тръгнахме към Боунмарш. Явно продължаваше да се тревожи за създателите, които изоставихме.
— Когато пристигнахме, заварихме останалата част на отряда там. Но оплитането на създателите не беше изчезнало със смъртта на злината. По-лошо, всеки, който отвори същността си, също бива оплетен. Обайо беше загубил трима патрулни, докато разберат това. Според Даг всичките умираха. Мари не можа да го накара да се махне, въпреки че очевидно си беше за лазарета. Поне когато ние, куриерите, тръгвахме, го убедиха да поспи. Според Мари и Ютау положението не е никак добро. Затова — Дирла притисна умолително ръце — Даг те моли, Хохари, да отидеш там. Защото му трябва някой, който да разбира от човешките същности. Предавам молбата му и те моля да я изпълниш. Защото той отново измъкна всички ни.
Феърболт прочисти гърлото си.
— Хохари, съгласна ли си да заминеш за Рейнтрий?
Лечителката се огледа разтревожено. Фаун сякаш виждаше списъка с наложителни задачи, който се върти в главата й.
— След един час — довърши непоклатимо капитанът.
— Не може ли поне да са два?
Капитанът кимна доволно.
— Ще приготвя двама патрулни за ескорт, а ти виж кого още ще вземеш.
— Може ли да дойда и аз? — обади се Фаун. — Защото мисля, че съм част от загадката с Даг. — Беше готова да протегне лявата си ръка като доказателство.
Тримата я изгледаха удивено.
— Нали вече не е военна зона — продължи Фаун. — Така че, ако тръгна с вас, няма да се загубя и няма да е глупаво. Ще се приготвя за по-малко от час.
Дирла й отвърна с вбесяваща учтивост:
— Фаун, трътлестият ти впрегатен кон няма да издържи на темпото.
— Грейс не е дебела. — „Поне не много“. — Може и да не е бърза, но е упорита. Не може ли да ми дадете патрулен кон, като на Хохари?
Феърболт се усмихна, но поклати глава.
— Не, Фаун. Злината може да е мъртва, но Рейнтрий ще е размирно място още дълго време. Обещах на Даг, че няма да позволя да ти се случи нещо лошо, и мисля да изпълня обещанието си.
— Но…
Гласът на Феърболт се втвърди и й напомни за баща й.
— Дете, в момента си имам достатъчно проблеми. Останалите също чакат роднините си да се приберат.
Как можеше да му отговори? „Не съм дете?“ О, да, това винаги вършеше работа.
— Обикалях насам-натам последните осемнадесет години, без да ме пазите, и все пак оцелях. — „Едвам“.
Феърболт се усмихна тъжно.
— Не, дете… винаги сме те пазили. — Фаун се изчерви. Капитанът видя, че я е засрамил, и кимна по-любезно. — Предполагам, че Катагус и Сари ще се радват да научат за смъртта на злината. Нали ще отидеш да им кажеш?
Очевидно я отпращаше. Фаун се огледа, но не видя съюзници. Хохари я наблюдаваше с любопитство, но тя се разпореждаше в лечебницата, а за пътуванията се слушаше думата на Феърболт.