— Не искам да те лишавам от ескорта ти. Ако е толкова опасно, ще имаш нужда от него. — Тя наведе рамене умърлушено. — Добре, Хохари. Съжалявам. Ще се върна. — Реши да не преиграва. „Карай по-простичко“. Езерняците разчитаха същностите, а не мислите. Точно в момента същността й си имаше и други причини да е разстроена, освен двуличието.
Хохари я изгледа продължително и Фаун се притесни, че все пак ще прати един от хората си с нея.
— Отдалечила си се доста. Ако конят ти се умори, няма проблем да пренощуваш в радиус от десет мили около езерото.
— Грейс ще се справи — отвърна Фаун и се обърна. Трябваше да смуши кобилата, защото тя искаше да върви с останалите коне.
Обхватът на усета на Даг беше около миля, а Фаун се съмняваше някой от групата на Хохари да има по-дълъг, но за всеки случай се върна миля и половина назад и изчака малко. Копитата на Езерняшките коне бяха оставили ясни следи в мократа земя. „Вече няма да се изгубя“. Тя се усмихна и тръгна след тях, докато не стана толкова тъмно, че да не вижда следите.
Напои кобилата в едно поточе и й даде овес. След това се изми, хапна малко плънкин, смаза един кърлеж с дръжката на ножа си и се зави с одеялото си. Звуците на дребните нощни животни я изнервяха допълнително. Беше много по-различно от самотното пътуване в по-цивилизованите земи южно от Лъмптън Маркет. Тукашните гори бяха пълни с вълци, мечки и пуми. Беше виждала кожите им в склада на лагера. Освен това след смъртта на злината наоколо може би скитаха безмозъчни глинени. Когато лагеруваха в подобни местности след сватбата, въобще не се бе замисляла. Само че тогава беше с Даг. Гушеше се в обятията му като в някаква магическа крепост. Докосна дръжката на ножа на кръста си и въздъхна.
На сутринта нито тя, нито Грейс бяха изядени от пума. Фаун с облекчение откри следите на Хохари. След около час спря, защото следите се отклоняваха от пътя на картата и завиваха по една пътечка. След малко се успокои. Просто групата бе спряла, за да нощува. Ако се съдеше по конските фъшкии, спазваше достатъчно дистанция. Знаеше, че няма голям шанс да ги изпревари, но пък Грейс носеше много по-лек товар от патрулните коне и след време това можеше да придобие значение.
Преди обяд следите на Хохари се пресякоха с тези на отряд, пътуващ в обратна посока. Патрул или пък част от хората на Даг, които се прибираха? Кавалкадата беше завила по някакъв страничен път и Фаун погледна картата. Може би отиваха към един малък Езерняшки лагер на няколко мили в южна посока, а може би просто патрулираха. Техните следи се смесваха с тези на Хохари и й беше по-трудно да ги различава. Все пак по пладне стигна до един от малкото отбелязани дървени мостове и се успокои, че е на прав път. От време на време минаваше покрай места, където бяха разчиствани паднали дървета, и се чудеше дали и това е задача на патрулите, когато не бързат много.
В късния следобед Грейс започна да забавя ход, а гърбът на Фаун се бе схванал. Как ли успяваха куриерите да изминават такива разстояния толкова бързо? Слезе от кобилата и я поведе пеша по някои от леките изкачвания. Не беше никак доволна, че губи от светлото време, и накрая отново се метна на седлото, въпреки че чувстваше лека вина.
В един участък на пътя, където калта бе съвсем отъпкана, подплаши няколко лешояди и гарвани. Те се разлетяха с недоволни крясъци. Фаун надникна в малката долина и затаи дъх при вида на няколкото голи трупа. Застоя се, колкото да се увери, че са глинени, а не Езерняци, и отново яхна Грейс. Не беше сигурна дали ги е убил патрулът, или пък това е работа на охраната на Хохари. Не можеше да се познае по вонята. Внезапно липсата на пуми вече не беше достатъчна, за да се почувства по-спокойна. Продължи да язди и след залез-слънце, основно защото се боеше да спре.
Късно през нощта, докато лежеше, започна да рони сълзи за Даг. Зарови лице в одеялото. Не че имаше кой да я види, но не искаше да вдига излишен шум. Надяваше се, че местните хищници са заситени с глинени и няма да тръгнат на лов за фермерски момичета и уморени кобили. Въпреки изтощението си не можа да спи добре.
Предполагаше, че на третата сутрин ще е най-тежко, и наистина, когато стана, тялото я болеше точно според очакванията. Но пък днес преходът щеше да е по-кратък и в края му щеше да намери Даг. Връвта й все още я уверяваше в това. Даже ръката й пулсираше по-оживено с всяка измината миля. Един час след като потегли откри лагера на Хохари. Пепелта от огъня бе все още топла. Само равният терен и решителността й запазиха хода на Грейс до късния следобед.
Преди залез-слънце горите се отдръпнаха и Фаун навлезе в открита и по-гореща местност. „Наближаваме“.