Мочурливите ливади бяха пожълтели, а листата на храстите съхнеха и капеха. Гледката беше доста странна. Но пък отпред се виждаше дим от няколко лагерни огъня. Вече нямаше нужда от откраднатата карта. През последните два часа пулсиращата болка й бе нашепвала: „Там, ето там“. Групата на Хохари тъкмо слизаше от конете.
Докато Фаун приближаваше, от дъбравата изникна Мари и размаха ръце.
— Заслонете се! Заслонете се!
Хохари я погледна стреснато, но кимна и се обърна, за да провери Отан и патрулните, които очевидно също се подчиниха. Видя приближаващата Фаун и се намръщи, но не каза нищо.
— Пристигате по-рано, отколкото се надявах! Дирла ли ви повика?
— Да — отвърна лечителката.
— Добро момиче. Срещнахте ли патрула, който тръгна към дома?
— Да, на около ден от лагера.
— Чудесно. — Мари погледна към Фаун. — А нея защо я домъкнахте? — Тонът й не беше обиден, а по-скоро любопитен, сякаш можеше да има някаква разумна, Езерняшка причина за нейното присъствие.
— Тя сама се домъкна — отвърна Хохари с гримаса.
Отан се обърна към нея и изсъска:
— Ти излъга, фермерке! Обеща да се върнеш!
Фаун изобщо не му отговори.
Хохари не изглеждаше съвсем доволна, но сви рамене. Мари продължаваше да гледа любопитно.
— Успя ли да прегледаш Ютау, когато срещнахте патруля? Изпратихме го у дома, под грижите на Рази.
— О, да — отвърна Хохари, слезе от коня и се протегна. Цялата й група изглеждаше уморена като Фаун. Толкова за прехвалената Езерняшка издръжливост. — Най-тежкото поражение върху същност, което съм виждала. Казах му, че ще почива половин година.
— Толкова много? — Мари се опули.
— Едва ли, но така Феърболт ще му даде поне три месеца, което ще е достатъчно.
Двете се засмяха заговорнически.
Фаун се смъкна от запотената Грейс, която гледаше тъжно. От дъбравата се появи Соун, следван от две възрастни жени от патрула. Те спряха при Мари и Хохари, а Соун се доближи до Фаун и я погледна изненадано.
— Не трябваше да си тук! На Даг няма да му хареса.
— Къде е той? — Тя погледна към дъбравата. „Близко е“. — Какво му се е случило?
Соун прокара ръка по косата си.
— Кой път? Първият или вторият?
Въпросът не беше никак успокояващ.
— Преди три дни, малко преди Дирла да пристигне в лагера, нещо се случи с Даг. Почувствах го. — „Нещо ужасно!“
Той я погледна учудено, но хвана ръката й, щом се опита да мине покрай него.
— Чакай! Ти не можеш да се засланяш. Не знам дали няма да бъдеш оплетена. Чакай! — Тя се отскубна от хватката му и се затича. — Проклятие, по-лоша си и от него!
Между дърветата, под набързо стъкмени навеси, лежаха няколко души. Четирима мъже и четири жени. Лежаха твърде неподвижно, за да спят, но не достатъчно, че да са мъртви. Малко по-настрани, под едно дърво, лежеше Даг. Фаун падна на колене и го зяпна смаяно.
Даг лежеше по гръб на одеялото си. Някой беше махнал приставката и я бе оставил до дисагите му. Фаун го бе наблюдавала как спи твърде много пъти. Сега изглеждаше различно. Кожата му беше пребледняла, а плътта бе твърде изпъната върху костите. Под очите му имаше тъмни кръгове. Но голите му гърди се повдигаха равномерно. Дишаше.
Соун застана на колене до нея и хвана ръцете й.
— Недей!
— Защо? — извика тя и се задърпа. — Какво се е случило?
Соун започна да й разправя с виновен поглед как се опитал да помогне, като убие глинените в дупките, което я накара да се огледа стреснато из тресавището. Разбираше за какво й говори само защото Дирла бе обяснила за оплитането. Соун й разказа как Даг се хвърлил да спасява някакъв човек, Артин. Типично за него. И как бил впримчен в оплитането. Бил в безсъзнание от три дни. Фаун спря да се съпротивлява и Соун колебливо пусна китките й.
— Но аз не съм Езернячка. Аз съм фермерка. Може би на мен няма да ми подейства.
— Мари каза — край с експериментите. Вече ни костваха трима патрулни и капитана.
— Но ако… — „Ако не ръчкате нещата, няма да разберете нищо!“ Тя се отдръпна. Добре, първо можеше да се огледа, а после да ръчка. Дишането на Даг изглеждаше равномерно.
Междувременно Мари беше завела Хохари и Отан до дупките на глинените, а след това до навесите, за да прегледат останалите, и сега дойдоха и застанаха от другата страна на Даг. Хохари подсвирна, когато чу за сливането на същности, за да се оправи сърцето на Артин. Фаун бе притеснена от обясненията на Мари за странните петна в същността на Даг след сблъсъка със злината.
— Ха. — Хохари почеса бузата си и размаза мръсотията от пътя по лицето си. — Мари, за какво ме докарахте тук? Искаш да разруша това неприятно оплитане, а ми забраняваш да разтворя усета си, за да го проуча. Няма как да стане.