Фаун стоеше срещу нея и дъвчеше резен плънкин. Искаше й се да може да нахрани Даг. Дали тези плодове бяха за него като домашно приготвена храна? Но той едва преглъщаше вода и нямаше никаква възможност да дъвче. Може би ако сваряха плънкина и го направеха на каша, колкото и гнусно да звучеше…
— Разбра ли нещо? — попита тя тихо.
Хохари поклати глава.
— Това не е като оплитане на любовници. Нещо от злината все още се спотайва вътре. Явно е извършено някакво подсилване, за да оцелее и след смъртта си. Не знам от какво се поддържа. Всъщност знам — от същност. Най-вероятно човешка.
— Нещо, като… кърлеж? Направен от същност — добави Фаун, за да покаже, че не е объркана.
Хохари махна разсеяно, сякаш позволява сравнението, без да го одобрява напълно.
— Очевидно е работено със същността. От злината. Много е сложно. Например не разбирам защо е така плътно свързано с мястото. Въпросът е колко ще продължи? Дали може да бъде абсорбирано като нормално подсилване? Дали ще заздрави, или ще убие? Дали тези хора страдат само заради оплитащата парализа, или има и нещо друго, което ги яде отвътре.
Очите й просветнаха, щом усети как Фаун трепна.
— Съжалявам, просто мислех на глас.
— Няма проблем. Искам да знам всичко.
— И аз, дете — въздъхна Хохари, стана и отново започна да обикаля.
Соун беше отишъл да спи, след като бе изкарал нощната смяна, и сега бе ред на Отан да храни Даг. Фаун го гледаше накриво и се мръщеше при всяко чукване на лъжицата в зъбите му и при всяка разпиляна капка. Поне Даг не беше брадясал. Соун го бе обръснал тази сутрин. Така изглеждаше по-малко болен, въпреки че не можеше да го усети. Може би жестът бе по-важен за болногледачите. Във всички случаи се бе усмихнала благодарно на Соун.
Отан, от своя страна, я гледаше намръщено.
— Какво? — не издържа накрая тя.
— Висиш ми на главата. Няма ли да се махнеш? Половин миля ще е достатъчна.
— Имам право. Той е мой съпруг.
— Това още не е решено.
Фаун докосна брачната си връв.
— Даг и аз го решихме. Преди много време.
— Ще видим. — Отан тикна последната лъжица в гърлото на пациента, колкото да я преглътне, и положи главата на Даг на сгънатото одеяло, служещо за възглавница. Фаун беше решила да събере суха трева и да я натъпче вътре. — Той беше добър патрулен. Според Хохари е можел да бъде и нещо повече. Казват, че ти си го съблазнила и ще провалиш живота му, ако съветът не се намеси.
— Кой го казва? Да дойдат и да ми го кажат в лицето, ако не са страхливци. — „Освен това се съблазнихме взаимно“.
— Чичо ми, той е патрулен. И не е страхливец!
Фаун стисна зъби, когато заслоненият Отан отметна мократа коса на Даг от челото му. Как си позволяваше да се държи така, сякаш притежава Даг, само защото е Езерняк по рождение! Този глупак беше прост чирак, може би дори по-млад от нея. Докато го гледаше сърдито, й хрумна, че може би точно от този тип клюки се бе мъчил да я предпази Даг, докато живееха в лагера. Спомни си деня, в който беше надупчил плънкина със стрели, и се успокои.
— Аз не съм някоя от злините ви, че да сея разруха.
— Те не са наши злини.
— О, напротив — усмихна се Фаун и продължи с твърд глас: — Освен това да не съм чула никакво „беше“, освен ако не искаш да кажеш „Беше добър патрулен, а сега е още по-добър капитан!“. Според Дирла под негово ръководство отрядът се е справил с ужасяващата злина без нито една жертва. Въпреки че е женен за фермерка!
— Да, въпреки това — намръщи се Отан.
Фаун потисна гнева си, понеже видя, че Мари и Хохари се приближават. Отан се изправи. Хохари беше мрачна, а Мари — още повече.
— Кой? — попита Мари.
— Даг — отвърна лечителката. — Неговата същност ми е най-позната, а и той е най-отскоро в оплитането, стига това да има значение. Отан, добре че си тук. Мисля да вляза в оплитането и искам да се опиташ да ме измъкнеш.
Младежът изглеждаше притеснен.
— Сигурна ли си?
— Не, но пробвах всичко останало. А няма да се откажа.
— Естествено, че няма. Просто ще оставиш цялата мръсна работа на мен — измърмори Мари намръщено. Хохари я изгледа остро. Личеше им, че са спорили разгорещено.
— Отан, ще ти пусна лека връзка, след което ще опитам да надникна в оплитането и да изляза. Ако не успея, ти се пусни веднага и недей да ме следваш. Чуваш ли? — Младежът срещна втренчения й поглед и преглътна.