Фаун се сви от другата страна на Даг и обви коленете си с ръце, мъчеше се да изглежда съвсем незабележима.
— Мари, ножът ми е в дисагите — продължи Хохари. — Ако се стигне дотам.
— И кога ще се стигне? Поне не ми оставяй това решение.
— Когато най-слабите започнат да измират. Предполагам, че това ще увеличи напрежението върху останалите. Жената, която е умряла, преди да се появите, показва, че смъртта не разкъсва оплитането. Може би дори го заздравява. Предполагам, че след като двама-трима от деветимата, не — десетимата, загинат, може да почнете споделянето. Пък след това ще му мислиш. Естествено, започни от мен.
— Това вече аз ще го реша — отвърна Мари.
Хохари присви устни.
— Все пак съм против.
— Това го разбрах.
Лечителката седна със скръстени крака до Даг. Отан застана на колене от другата й страна. Тя затвори очи, за да се съсредоточи. После хвана с лявата си ръка Отан, за да установи връзка със същността му. Дясната й ръка посегна и докосна Даг по челото. На Фаун й се стори, че той направи гримаса в транса си, но не беше сигурна.
Очите на Хохари се разшириха, тя издърпа ръката си от Отан и го блъсна силно. Лицето й стана безизразно и изгуби цвета си и тя се килна върху Даг.
Отан изпищя и се хвърли към нея. Мари изруга и го хвана изотзад.
— Не! Подчини й се! Заслони се! Заслони се, проклето момче!
Отан се дръпна още веднъж и после отчаян увисна в ръцете й.
— Десет — изръмжа Мари. — Няма да има единадесети, разбра ли?
Младежът кимна унило и тя го пусна. Той се наведе и погледна ужасено припадналата си наставница.
— Какво усети? — попита го Мари. — Нещо?
— Нищо полезно. Имах чувството, че същността й е издърпана от мен, право в мрака… — Той обърна разстроеното си лице към командира. — Мари, не я пуснах! Наистина! Тя ме избута!
— Видях, момче. Направи, каквото можа. — Тя бавно се изправи и сложи ръце на кръста си, гледаше двете тела в краката си. — Ще я сложим при останалите. Тя е вътре, с тях, може би ще успее да направи нещо. Не знаем дали това оплитане отслабва с времето. Ако не друго, поне ще им даде още две-три дена. — Гласът й премина в шепот. — Само че аз не искам време. Искам това да свърши.
Хохари лежеше под същото дърво, близо до Даг. Отан седеше със скръстени крака и бдеше над нея. Фаун стоеше по същия начин до Даг, но двамата дори не се поглеждаха. По залез дойде Мари и седна между двете постели.
— Проклети да сте и двамата — заговори тя на изпадналите в безсъзнание, — задето натресохте всичко на мен. Това е работа за отряден капитан, а не за командир на патрул. Даг, не беше честно от твоя страна да се измъкнеш така. — Мари засече очите на Фаун, която я гледаше с любопитство.
— Брин — Мари посочи с пръст навеса, под който лежаха жените, — ще стане на двадесет и две другата седмица. Ако преживее дотогава. Млада е. Има добър обхват на усета. Тепърва може да си има деца. Хохари я познавам по-отдавна. Лечител с невероятни способности. Може да спаси десетки момичета като Брин. Как да реша коя да е първа? Тежък избор. А може би няма значение. Дори не знам кое би било по-добре.
— А! Не ми обръщай внимание, момиче — продължи Мари, като видя стреснатия поглед на Фаун. — Мисля, че просто остарявам. Тази вечер ще спя извън опустошението. Източва и разсъдъка, наред с физическата сила. Навсякъде само смърт и отчаяние. И ти ще го почувстваш. — Тя се изправи. — Знам, че не можеш да усетиш опустошението директно, но знай, че то ти действа. И ти трябва да се махаш оттук от време на време.
Фаун поклати глава.
— Искам да остана до Даг. — „Колкото и време да му остава“.
— Както искаш. — Мари сви рамене и се отдалечи.
Фаун се събуди и погледна луната, която надничаше от сухите клони на дървото. Полежа за момент, мъчеше се да си спомни какво е сънувала, с надеждата за някакво пророчество. В баладите хората често сънуваха някакъв сън, в който им се казваше какво да правят. Обикновено, ако не го направеха, следваха няколко доста тъжни куплета. Само че тя не помнеше сънищата си. А и се съмняваше, че ще разкрият нещо полезно.
Фермерски сънища. Може би, ако беше Езернячка… Намръщи се на Отан, който похъркваше от другата страна на Хохари. По-вероятно бе проклетникът да получи някакво просветление, отколкото тя.
Не, не беше проклетник. Не беше честна. Момчето бе показало, че има кураж. А и щом Хохари го бе взела, измежду всичките си чираци, значи имаше и потенциал. Искаше й се той да е просто глупав, а не да се държи глупаво с фермерите. Тогава нямаше да я разколебава толкова. Тя въздъхна и стана, ходеше й се по нужда.