— Кое друго?
— За това как същността на твоето бебе е попаднала в моя нож.
Веждите й се извиха от учудване.
Той се отпусна и вдигна ръка към чуканчето си, както хората с две ръце показват някакво разстояние.
— Беше съвсем леко впечатление, докато преправях ножа и освобождавах смъртността му. Не мога да го докажа. Зърнах го само за секунда. Но… в злината от Гласфордж бяха забити два ножа. И имаше повече от един вид сродство. Създала се е връзка, защото единият нож беше от костта на Каунео, а другият носеше смъртността й. Ножовете не прибират душите, ако приемем, че те въобще съществуват, но всеки запазва частица от донора си. Знам, че когато е умирала, едно от нещата, за които е съжалявала най-много, е липсата на дете. Не бих признал пред някой друг, но на теб ти се заклевам. Не злината е натикала същността на бебето в костта на Каунео. Мисля, че й е било дадено убежище.
Фаун го гледаше зяпнала. Очите й бяха широко отворени и отразяваха блясъка на свещта.
— Това е най-странният дар от гроба, за който съм чувал — добави той съвсем тихо. — Но тя обичаше децата. Ако можеше, щеше да спаси всички.
— Очевидно не е единствената — прошепна Фаун и се притисна в обятията му. След това се подпря на лакът и каза съвсем сериозно: — Разкажи ми повече за нея.
И за свое искрено учудване той го направи.
Щом започна, не можеше да се спре. Беше невероятно да извади всички спомени от болката, с която бяха покрити, но имаше чувството, че е открил отдавна загубено съкровище. Сякаш бе успял да си възвърне липсващия крайник. И когато накрая сълзите му закапаха, бяха от благодарност, а не от мъка.
16.
През следващите два дни Даг спазваше инструкциите да почива, въпреки че ставаше по-малко капризен само когато Фаун се въртеше край него. Соун бе останал в двойка с Гриф, а Варлийн беше заменила Дирла като партньорка на Мари. За Фаун нямаше много задачи в лагера и тя прекарваше повечето време заедно с младите патрулни или в грижи за конете. Грейс не беше окуцяла и се възстановяваше по-добре от Даг. Фаун подозираше, че Езерняците използват лечебни магии за конете, макар и да не си го признават.
На третия ден жегата отстъпи място на сериозна гръмотевична буря. Клоните на дърветата се огъваха и пукаха страховито. Патрулните събраха покривалата си, с изключение на едно, издухано от вятъра, и ги навързаха по крехкия заслон на Даг и Фаун. Вятърът поотслабна и започна да се излива пороен дъжд. Близкият поток стана жълто-кафяв и започна да прелива. Всички се бяха натикали под навеса, ядяха студена храна и гледаха как доскорошният огън изчезва в калта.
Гриф измъкна дървена флейта и започна да учи Соун. Фаун разпозна половината игриви мелодии. След известно време Гриф взе флейтата и започна да свири в дует с дъжда. Соун и Варлийн акомпанираха с импровизирани ударни инструменти, а Даг и Мари слушаха мълчаливо.
Внезапно Даг, който лежеше със затворени очи, се надигна и се обърна към Соун.
— Знаеш ли името на фермерския град, под който се е появила злината?
— Грийнспронг — отвърна младежът и подаде глава извън навеса, с напразната надежда, че облаците ще се разнесат.
— Знаеш ли къде е? Ходил ли си там?
— Два пъти. На двадесет и пет мили северозападно от Боунмарш е. — Той се прибра и махна неопределено зад гърба си.
— Това трябва да е на почти петдесет мили северно от стария разчистен пояс, нали?
— Там някъде.
— Как въобще са го основали? По мое време го нямаше.
Соун сви рамене.
— Някои селища са по-стари от мен. Там се срещат три пътя и минава река. Доколкото си спомням, има две мелници. Дъскорезница. По-късно се появиха още ферми, ковачница, разни други сгради. Спирали сме на няколко пъти при ковача им, но не са много добре настроени към патрулните.
— Защо? — попита Фаун с леко възмущение.
— Стара история. Първите няколко пъти, като опитвали да се заселят там, били прогонвани от патрулните. Но се връщали. Много трудно е да прогониш фермер от разчистена земя. Накрая станали толкова много и били толкова упорити, че за да избегнат кръвопролитието, нашите решили да ги оставят.
Даг се намръщи.
Соун уви ръце около колената си.
— Един тип ми каза, че Езерняците били алчни, защото пазели такава хубава обработваема земя за ловна територия. Твърдеше, че неговите хора можели да изкарат повече храна с рало, отколкото ние с лъкове и стрели.
— Това, което ловим, не става за ядене — изръмжа Мари.
— Същият човек ми каза, че морящите твари били измислени от Езерняците, за да прогонват фермерите. Чудя се какво ли е станало с него?