— Той беше по-добре — отвърна Фаун, — но след това реши да посети Грийнспринг. Опустошението е наистина ужасно. Мисля, че му повлия. — Не беше сигурна, че само опустошението е виновно. Помнеше безизразното му лице, когато се бяха натъкнали на импровизираното фермерско гробище и редицата малки тела на земята. Той ги беше преброил.
— Това е доста глупаво. Да се натикаш в опустошена зона, след като същността ти е почти изтръгната — намръщи се Ютау. — Мислех, че не си чак толкова глупав.
— Да — въздъхна Даг и легна по гръб. — Важното е, че всички се прибрахме у дома.
Сари и Ютау си тръгнаха, като ги поканиха за вечеря. Фаун прие с радост. После целуна Даг по челото, остави го да дреме и излезе да разопакова багажа. Погледна издигнатия наново навес на шатрата Блуфийлд.
„Отново у дома“.
Дали?
На другата сутрин Фаун поднесе на Даг закуска в леглото. Вярно, че се състоеше само от чай и плънкин, но той бе трогнат от проявената загриженост. Хапна, въпреки че нямаше апетит, и след това се подпря удобно, така че да има изглед към езерото. Наблюдаваше Фаун, докато тя переше дрехите им на кея. От време на време му махаше и той й отвръщаше. След като свърши, вдигна мокрите дрехи и изчезна от поглед, вероятно за да ги простре.
По коженото покривало се чу потропване и Хохари надникна в шатрата.
— Соун ми каза, че сте се върнали.
— Здрасти, Хохари. Да, вчера следобед.
— Чух, че не си много добре.
— И по-зле съм бил.
Хохари беше махнала дрехите за езда и отново носеше лятната си рокля. И без това въобще не приличаше на патрулен. Коленичи и го погледна критично.
— Как е кракът след всичкото натоварване?
— Оздравява. Бавно. Няма следа от инфекция.
— Това е добре, особено при такава дълбока рана. Но след цялото подсилване наистина едва ли ще се инфектира. А ръката?
Той я помръдна.
— Все още е слаба. — Дори не си бе правил труда да слага приставката. — Мисля, че не е по-зле.
— Вече трябваше да е почнала да се оправя. Хайде, отвори се.
Даг въздъхна и разтвори същността си. Усещанато вече не му носеше болка, но все още бе неприятно.
Хохари се намръщи.
— Какво е станало с цялото подсилване, което получи в Рейнтрий? Почти няма следа от него.
— Беше ми от полза. Само че на връщане минахме през още опустошени райони.
— Не е най-умното. — Тя присви очи. — Какъв е обхватът на усета ти в момента?
— Добър въпрос. Не съм… — Нямаше нужда от усет, за да открие шумните внуци на Мари. Полузаслонените възрастни бяха по-трудни. Фаун искреше ярко в ореховата горичка на стотина крачки. Отвъд… не долавяше нищо. — Доста е ограничен. Не е бил толкова слаб, откакто загубих истинската си ръка.
— Ето ти отговор на въпроса как се възстановяваш. Няма да патрулираш за известно време, капитане. Поне докато обхватът ти не възвърне предишната си сила.
— Не споря.
— Като никога. — Хохари докосна бедрото, ръката и ребрата му. — След като говори с мен и Соун, Феърболт реши да върне плочката ти при ранените. Искаше да му кажа за колко дълго.
— И?
— Със сигурност повече от Ютау.
— Феърболт няма да е доволен.
— Говорихме за теб. Знаеш, че оплитането в Боунмарш не ти причини само рани.
Нещо в тона й привлече вниманието му напълно. Той побърза да заслони същността си. Хохари седна и обви коленете си с ръце, гледаше го хладно.
— Патрулираш от много време.
— Почти четиридесет години, защо? Катагус изкара близо седемдесет, а дядо ми още повече. Такъв е животът.
— Мислил ли си някога за друг? Нещо по-уседнало?
— Не. — Или поне не преди това лято. Нямаше да й обяснява как се бе объркал животът му след Гласфордж.
— Някой предлагал ли ти е да станеш лечител?
— Да, ти. Но не говореше сериозно.
— Помня как се оплакваше, че си твърде стар за чирак. Само че почти не е нужно да караш чирачество. От дългите години в патрула си научил всичко за билките. Имаш по-голям опит в полевата медицина от мен. Уменията ти за сливане на същност са невероятни. Това, че Соун е още жив, го доказва.
— Ако не си забелязала, Соун си пада малко ентусиаст. Аз не бих го взимал твърде на сериозно.
Тя поклати глава.
— Видях как, докато беше оплетен, правиш със същността си неща, които дори не мога да проумея. Прегледах Артин, след като всичко свърши. Не само че можеш да се справиш, но и ще си добър. Даг, мнозина могат да патрулират. Не толкова много могат да създават, а малцина работят така директно със същността. Знам, защото всяка година си търся чираци.