— Да, имало голямо празненство в Бийвър Сай. Поне така разказаха оцелелите.
— Браво.
Феърболт се протегна и изпука гръбнака си. Повърхността на езерото се къдреше от лекия ветрец.
— Харесвам Фаун, но… Все си представям колко по-просто щеше да е, ако я върнеш в Уест Блу и им кажеш да си я задържат, заедно с брачните дарове.
— Доста обиждащо, Феърболт. — Даг не подчерта за кого.
— Можеш да кажеш, че си направил грешка.
— Но не съм.
— Знаех, че няма да стане, но бях длъжен да пробвам.
Даг кимна резервирано. Феърболт говореше, сякаш ставаше дума само за Фаун. Наистина всичко бе започнало с нея. Но сега май проблемът се разпростираше по-широко. Кога ли бе започнало? Преди Рейнтрий? След Уест Блу или Гласфордж?
— Феърболт?
— А?
— Тази година беше доста лоша. Повече случаи ли имахме, или просто бяха по-тежки?
Феърболт преброи мълчаливо на пръсти.
— Всъщност по-малко от миналата и още по-малко от по-предишната година. Но в Гласфордж и Рейнтрий бяха толкова тежки, че изостанахме от график.
— И двете злини се появиха на фермерска територия, нали?
— Да.
— Вече има повече фермерски територии. Продължават да разчистват земи и се разширяват. Скоро ще имаме още подобни бедствия. И не само в Олеана. Ти си от Трипойнт и имаш познания за фермерите. Тези, които видях в Гласфордж, и те са като тях. — Той вдигна приставката си. — Произвеждат разни неща, все по-добре и по-добре. Чу какво се е случило в Грийнспринг. Ами ако беше станало в Трипойнт или пък в Гласфордж след няколко години?
Феърболт слушаше мълчаливо, но по лицето му не можеше да се разбере какво мисли.
Даг продължи:
— Ако някоя злина завземе такъв град, няма да получи само роби и същност. Ще разполага с познания, инструменти, оръжия, лодки, ковачници, при това вече построени. И колкото повече градове строят фермерите, а те няма да спрат, толкова по-голям е шансът това да се случи.
Феърболт не отрече, но каза:
— Не може да избутаме фермерите на юг със сила.
— Значи ще останат? Не предлагам да използваме сила. Не може ли да получим помощта им? А не да ги оставяме за храна на злините?
— Не можем да си позволим да зависим от тях. Не можем отново да станем господари. Това е бил грехът на нашите праотци, който почти е унищожил света.
— Няма ли друг начин Езерняците и фермерите да се разбират? Освен лордове и слуги, злини и роби?
— Има. Да живеят отделно. Така устояваме на изкушението. — Феърболт махна рязко с ръка.
Даг усещаше буца в гърлото си.
— Е, как възнамеряваш да се справиш с лагерния съвет?
Той поклати глава.
Феърболт го изгледа раздразнено.
— Виж сега. Когато един добър тактик като теб не прави нищо, когато врагът му приближава, има две възможности. Или не знае какво да прави, или врагът му отива точно там, където желае. Познавам те от много дълго време… и все пак не мога да разбера какво правиш?
— Май и аз не мога. — Даг извърна поглед.
Капитанът въздъхна и се надигна.
— Ясно. Направих, каквото можах. И умната, Даг. Ще се видим на съвета.
Следващият ден беше ясен и обещаваше да е много горещ. Повърхността на езерото бе гладка като стъкло. Даг се бе излегнал под навеса и гледаше как Фаун прави шапки от тръстика. Тя взе ножиците и внимателно подравни краищата, които стърчаха от ръба.
— Ето! Тази е твоята.
— А защо няма панделка по ръба като другата?
— Глупчо, това е женска шапка. Твоята е мъжка. Така се различават.
— Не знам за вашите хора, но аз имам други методи, по които различавам мъжете и жените.
Това му спечели желаното засмиване.
— Говоря за сламените шапки. Така поне носът ми няма да се покрие с лунички.
— Мисля, че изглеждаш красива с лунички. — „А и без тях.“
— На мен не ми харесват.
Той се облегна назад и притвори очи. Пак го обземаше тежката умора. Може би Хохари бе права, че му трябва повече време за възстановяване.
— Писна ми! — Фаун скочи на крака.
Даг отвори очи и видя, че му се мръщи.
— Отиваме на пикник.
— Какво?
— Ей сега ще видиш. Не, не ставай, нека да е изненада.
Все пак той видя как слага цял куп храна и две стомни в една кошница, а също и две одеяла. След това изчезна зад шатрата на Мари и Катагус и се върна с гребло за лодка. Подкара Даг към кея и го остави да легне в лодката, с лице към нея.
— Знаеш ли как да управляваш? — попита той, докато се наместваше.
— Ами… Изглеждаше лесно, ти като го правеше. Ще ме научиш, нали?
— Естествено, Искрице.
Урокът им отне около десет минути. Криволичещият курс най-сетне се поизправи, когато Фаун стана по-уверена, и оттам нататък просто трябваше да намери правилното темпо, за да не се уморява. Даг се усмихна под периферията на мъжката си шапка. Отблясъците от водата осветяваха лицето й, въпреки че беше в сянка.