Даг, учудващо, не изпитваше желание да мърда.
— Ако вашите ни видеха сега, щяха да повярват на историите, че Езерняшките мъже са мързеливи.
Беше забравил колко ослепително красива е усмивката й.
Заобиколиха Лешниковия остров и спряха да се полюбуват на пасящите там жребци. След това завиха към каналите, по чиито брегове растеше бъз. Няколко лодки бяха излезли на беритба. Повечето хора в тях ги изгледаха учудено, с изключение на Рази и Ютау, които работеха за Катагус, а и за своя полза. Катагус произвеждаше виното си в широки съдове, заровени в хладната почва на острова — беше наследил технологията от множество поколения. Даг предполагаше, че е толкова стара, колкото плънкините. Спряха, за да си поговорят с двамата. Няколкото закачки за шапката на Даг само го накараха да я нахлупи още по-ниско и Фаун загреба нататък с усмивка.
Накрая, съвсем очаквано, но все пак приятно, стигнаха до канала с лилиите. Даг се забавляваше, прикрит под периферията на шапката си, когато Фаун се натъкна на основната грешка в плана. Нямаше къде да разпънат одеялата, защото и на най-плитките места имаше поне няколко пръста вода. Накрая Даг се предаде на добрата си страна и й посочи, че могат да си направят пикник в лодката, като за по-голяма стабилност я вкарат между няколко дънера под сянката на една върба. Фаун загреба натам и с леко скърцане влязоха в импровизирания пристан.
След това тя седна с лице към него и краката им се преплетоха. Започна да го тъпче с храна и вино, докато на Даг не му се придряма. Помисли си, че изпълнява напълно предписанията на Хохари. Когато се събуди, му беше толкова горещо, че хилавата сянка на върбата и фермерската шапка не му помагаха. Започна да разкопчава ризата и приставката си.
Фаун също отвори очи и се надигна притеснено, щом го видя да си сваля панталоните.
— Мисля, че това не може да се прави в тясна лодка!
— Всъщност може — отвърна той. — Но сега просто искам да се разхладя.
— Няма ли да те заболи коремът, ако влезеш да плуваш след ядене?
— Няма да плувам. Просто ще се отпусна, без въобще да мърдам мускули.
Избра един дънер, дълъг около три стъпки, избута го от плетеницата и се натопи след него. Повърхността бе топла, но краката му намериха по-хладните слоеве. Той преметна ръце през импровизирания сал и се отпусна напълно.
След малко с чисто естетическо удоволствие видя, че Фаун също се съблича, избутва друг дънер и скача след него. Той се носеше безгрижно, докато тя цапаше край него с типична младежка игривост. Предизвикваше го да намокри косата й, после лицето, а накрая да се гмурнат и двамата.
— Хей! Не мога да потъна!
— Загря най-сетне — подразни я той.
Фаун го изпръска, но след като това не предизвика реакция, се приближи до него. Даг отвори очи, за да се наслади на бледото й голо тяло, което изглеждаше сякаш течно във водата, галено от дългите водорасли. Погледна към жълтите листа, които плаваха около носа му — предвестници на наближаващата есен.
— Светлината се променя. И звуците. Винаги усещам, когато лятото си отива и се появяват щурците. Прави ме малко… не точно тъжен. Сигурно има някаква друга дума. — Сякаш времето се изплъзваше и дори призрачната му ръка не можеше да го хване.
— Щурците са много шумни — измърмори Фаун, подпряла брадичка на своя дънер. — Чувах ги, като тръгвах към Рейнтрий.
Поседяха тихо още известно време, заслушани в песента на насекомите. Кафявата глава на една видра се показа над водата, но изчезна с плясък, щом животинчето ги усети. Една синя чапла сякаш спеше на един крак. Зеленоглавите патици от другата страна също не помръдваха. Сякаш дори светлината дишаше като живо същество.
— Това място е точно обратното на опустошението — измърмори Фаун. — Ако се отвориш, няма ли да успееш да се подсилиш с изтичащата същност?
— Отворих се преди два часа. И да, мисля, че се получава.
— Това обяснява някои неща за подобни места — измърка тя доволно.
Доста по-късно със съжаление пуснаха дънерите, качиха се в лодката, облякоха се и поеха към къщи. Слънцето се спускаше към дърветата на запад, докато пресичаха широката част на езерото, и се бе превърнало в оранжев отблясък, когато най-сетне стигнаха шатрата Блуфийлд. Тази нощ Даг спа така добре, както не бе спал от седмици.
18.
Фаун се събуди някъде преди обед, ако се съдеше по слънчевите лъчи, които проникваха през входа на шатрата. Въздухът вътре все още пазеше нощния хлад, но скоро щеше да се сгорещи. Даг се размърда с въздишка и я прегърна още по-силно. Тя усети, че нещо я ръчка в бедрото, и се усмихна, разбрала, че не е ръката му. „Знаех си, че пикникът ще му се отрази добре“.