Фаун изгледа Даг със стиснати устни. „Но и ти си създател“. Той поклати глава. Позволяваше си да го разсейват със странични неща. Тук въобще не ставаше въпрос за вървите им.
Но беше много хитро от страна на Дар, че бе извъртял нещата така. Това махаше въпроса за прогонването на един, как бе казал Феърболт, известен патрулен. Дали това не бе дело на Кумбия? Може би някаква реакция на репутацията, която си бе спечелил в Рейнтрий? Поне спестяваше сложните и вероятно ожесточени спорове дали съветът е в правото си да наложи разрязване на вървите. Ако Дар успееше да ги убеди, че са фалшиви, проблемът щеше да се реши много лесно.
А ако не успееше, винаги можеше да се върне към предишната тактика. Даг знаеше, че всички съветници, дори Феърболт, ще предпочетат по-простото решение.
— Само че ако отсъдите, че връвта на момичето е фалшива — обади се Ласки Бийвър, — а тази на Даг не, това ще означава ли, че той е женен за нея, а тя не е омъжена за него? Няма логика.
— И двете ще са невалидни — отряза я Пакона със същото спокойствие, с което бе скастрила Даг. — Приближи се насам, искаме да погледнем тези неща отблизо. — И добави колебливо: — И момичето също.
Даг нави левия си ръкав и внимателно тръгна по редицата съветници. Притеснената Фаун го последва. Проверката с пръсти и усет беше достатъчно кратка, за да не надхвърля добрия тон, макар че две от жените любопитно докоснаха ризата му. Даг беше сигурен, че Тиока е доловила следата от подсилването, което бе извършил с ръката на Фаун, но не каза нищо на останалите. Феърболт, който стоеше в края на редицата, им махна да сядат.
— Виждал съм ги вече достатъчно пъти.
Даг и Фаун се върнаха на местата си. Той видя как тя наклони глава, докато оправяше роклята си. Приличаше му на самотно цвете насред горска поляна в късна пролет. „Тя не е твоя награда, патрулен. Не може да се спечели или завоюва. Тя е специална, като лилиите“. Пръстите му се плъзнаха по връвта и се върнаха на коляното му.
— Ето за какво ще гласуваме — обобщи Пакона. — Дали тези необичайно направени върви да се приемат за истински?
— Щом слухът се разпростре, и други може да опитат този трик — каза Ласки бавно. — Ако приемем, че са валидни, може да предизвикаме още подобни случаи.
— Но те са съвсем добре създадени. Не по-зле от моята — контрира Тиока и размаха лявата си ръка. — Нима вървите вече няма да бъдат признавани като доказателство за женитба?
— Може би оттук нататък всяко създаване на върви трябва да става пред свидетели? — предложи Ласки.
Всички замърмориха, щом си представиха това.
— Предлагам — намеси се Пакона — да оставим бъдещите действия на бъдещите хора, извън днешния съвет, защото няма да ни стигнат и сто свещи. Просто трябва да решим днес, за тази двойка. Видяхме и чухме каквото имаше да се представи. Според мен няма голямо значение дали идеята е била на Даг, или на момичето. Резултатът е същият. Ако гласувате положително… е, тогава ще видим. Дар, това устройва ли шатрата Редуинг?
Дар размени няколко приказки с намръщената им майка. Кумбия беше спряла да си играе с въжето и стискаше роклята си. Гримаса. Късо кимване.
— Да, приемаме.
— Даг, а ти?
— Да… — отвърна бавно той. Хвърли поглед към Фаун, която го гледаше учудено, и й кимна успокояващо. — Давайте.
Дар очакваше някакво оспорване и го изгледа изненадано. Даг си спомни думите на Феърболт за изчакването на добрия тактик. Умен човек си беше капитанът. Седна и се втренчи в свещта, докато Пакона започваше процедурата.
— Огит?
— Не! Без фермерски съпруги! — Е, това се очакваше.
— Тиока?
Леко колебание.
— Да. Няма да се примиря със съвестта си на създател, ако кажа, че не са направени добре.
Ригни погледна въпросително към Тиока и накрая каза:
— Да.
— He — гласува Ласки след кратка вътрешна борба.
— Не — каза твърдо Пакона. — Ако го допуснем, ще си навлечем всякакви беди в бъдеще. Няма да има край. Доуи?
Доуи погледна по редицата и преброи внимателно на пръсти. Ако кажеше „не“, всичко щеше да приключи. С „да“ щеше да изравни нещата и да остави Феърболт да решава. Тя прочисти гърлото си след продължителна пауза и каза:
— Д-да…
Феърболт реагира на малодушието й с пронизващ неблагодарен поглед. След това въздъхна и се изправи. Настъпи продължителна тишина.
„Феърболт, знаеш че на вървите нищо им няма“. Даг наблюдаваше как капитанът се разкъсва между честността и практичността. Искаше му се честността да излезе напред. В края на краищата нямаше да има значение, но поне Феърболт щеше да се чувства по-добре.