— Колкото по-голяма е наградата, толкова по-настървена ще бъде — спокойно обясни Триел. — За майка ми е много важно Дризт До’Урден да бъде принесен в жертва на Лолт, а пък глупачката Виерна може да мисли каквото си ще.
— Права си — кимна Джарлаксъл. — Домът Баенре ще изпрати ли свой отряд?
— Заедно с Бреган Д’аерте ще тръгнат и тридесет наши войни. Ще бъдат само мъже — подигравката в гласа на Триел бе явна, — напълно заменими.
При тези си думи, първата дъщеря на дома Баенре наклони глава встрани и изпитателно погледна хитрия главатар на наемниците.
— Ти и част от най-добрите ти бойци ще придружите Виерна, нали? — попита тя. — За да съгласуваш действията на двата отряда?
— Аз съм част от всичко това — твърдо отвърна Джарлаксъл и потри изящните си ръце.
— За мое огромно неудоволствие — изръмжа Триел, после изрече някакво заклинание и изчезна, обвита от облак дим.
— Майка ти ме обича, скъпа Триел — каза Джарлаксъл, макар че Триел Баенре вече не можеше да го чуе. — Пък и никога не бих пропуснал такава възможност.
От гледна точка на наемника, преследването на Дризт имаше само хубави страни. Е, може би щеше да изгуби неколцина войници, но те лесно можеха да бъдат заменени. Ако наистина успееха да й принесат Дризт в жертва, Лолт щеше да бъде доволна, матрона Баенре щеше да бъде доволна, а Джарлаксъл щеше да се погрижи усилията му да не останат невъзнаградени. В крайна сметка всичко се свеждаше до това, че Дризт До’Урден бе предател и като такъв главата му бе оценена много високо.
Джарлаксъл се изсмя с глас, възхитен от прелестта на цялата ситуация. Ако Дризт все пак успееше да им се измъкне, всички щяха да обвинят Виерна, а самият той щеше да продължи напред, недокоснат от провала на плана им.
Имаше и трета възможност, която опитният Джарлаксъл, като страничен наблюдател, не бе пропуснал да види. Ако по някакво невероятно стечение на обстоятелствата това станеше, наемникът отново щеше да бъде печеливша страна, благодарение на добрите си отношения с Виерна. Какво ли щеше да се случи, ако тя изпълни своята част от споразумението, питаше се той. Какво ли бе замислила непредсказуемата Лолт за дома Баенре?
Виерна До’Урден вярваше на кухите обещания на Триел и това може и да бе лудост, ала Джарлаксъл прекрасно знаеше, че по едно или друго време мнозина от най-силните граждани на Мензоберанзан (в това число и самата матрона Баенре), бяха изглеждали напълно луди.
Когато по-късно същия ден Виерна прекрачи магическата врата, която водеше към покоите на Джарлаксъл, безумното изражение, изписано на лицето й, ясно издаваше огромното нетърпение, с което очакваше предстоящите събития.
От коридора се разнесе странен шум, ала тя не каза нищо, само продължи да се усмихва загадъчно. Потропвайки с пръсти по каменния плот пред себе си, Джарлаксъл се облегна назад в удобния си, люлеещ се стол и се зачуди какво ли му е подготвила Виерна този път.
— Ще ни трябва още един войник — каза жрицата.
— Ще го уредя — Джарлаксъл като че ли започваше да се досеща какво става. — Но защо? Дайнин няма ли да дойде с нас?
Очите на Виерна припламнаха.
— О, ще дойде — отвърна тя. — Ала ролята на брат ми претърпя известна промяна.
Джарлаксъл дори не трепна. Той все така седеше и потропваше с пръсти по писалището.
— Дайнин оспорваше заповедите на Лолт — спокойно обясни Виерна и приседна на ръба на каменното писалище. — Не искаше да вземе участие в така важния за мен поход към повърхността. Похода, който самата Кралица на паяците ни възложи!
Обзета от внезапен гняв, Виерна скочи от писалището и отиде до вратата.
През цялото време, докато траеше тирадата на Виерна, Джарлаксъл бе останал напълно неподвижен, само ръката, с която хвърляше магическите си ками, се присви едва забележимо. Виерна крачеше напред-назад, а проклятията, които сипеше върху двамата си братя, Дризт и Дайнин, се смесваха с фанатичните й молитви към Лолт.
Внезапно гневът й стихна и по лицето й заигра зла усмивка.
— Лолт иска да й бъдем предани! — обвинително рече тя.
— Несъмнено — отвърна несмутимият наемник.
— Една жрица има право да въздаде справедливост!
— Несъмнено.
Очите на Виерна отново припламнаха и Джарлаксъл застана нащрек, опасявайки се да не би непредсказуемата жрица да се нахвърли върху него поради някаква своя, неизвестна нему, причина. Вместо това Виерна отиде до вратата и повика брат си.