Джарлаксъл видя неясния силует от другата страна на вратата, видя как подобната на вода материя се развълнува, когато Дайнин пристъпи напред.
В стаята се показа огромен паешки крак, после още един, и още един. Миг по-късно ги последва и обезобразеното туловище — голото, подпухнало тяло на Дайнин, превърнато от кръста надолу в тяло на огромен, черен паяк. Някога красивото му лице сега бе подуто и безизразно като на мъртвец, в мътните очи нямаше никакъв блясък.
Джарлаксъл рязко си пое дъх и прокара ръка по голата си глава, която внезапно заблестя от ситни капчици пот.
Уродливото създание влезе в стаята и покорно застана зад Виерна.
— Планът ни трябва да успее на всяка цена — обясни жрицата, като не спираше да се усмихва на очевидното смущение на наемника. — Лолт няма да търпи разногласия между нас.
Ако Джарлаксъл все още хранеше някакви съмнения относно подкрепата, която Виерна твърдеше, че получава от Кралицата на паяците, то сега те бяха напълно разпръснати.
Виерна бе наложила на непокорния Дайнин най-страшното наказание, което съществуваше в света на Мрачните елфи, наказание, което бе по силите единствено на първожрица, радваща се на пълната подкрепа на Лолт. Тя бе заменила изящното елфическо тяло на брат си с отблъскващото туловище на огромен паяк, прекършила бе независимия му дух и на негово място бе оставила единствено невъобразима злост и абсолютно покорство.
Виерна беше превърнала Дайнин в драйдер.
Възприятия
Част втора
В езика на Мрачните думата „любов“ не съществува. Най-близкото съответствие, за което се сещам, е „ссинссриг“, ала то означава по-скоро себична алчност или най-обикновена похот. Разбира се, идеята, която стои зад понятието „любов“ не е напълно чужда на всички Мрачни елфи, ала за истинската любов, за това безкористно чувство, което често изисква да се жертваш за онзи, когото обичаш, няма място в свят, така изпълнен със злост и безмилостно съперничество, какъвто е светът на моя народ.
Единствената жертва, която Елфите на мрака познават, са даровете, които принасят на Лолт, а те далеч не са безкористни, тъй като онзи, който ги прави, винаги се надява да получи нещо в замяна.
И все пак, когато напуснах подземния сят, аз вече знаех какво значи любов. Обичах Закнафейн. Обичах Белвар и Трак. Всъщност именно тази способност, тази потребност да обичам, в крайна сметка ме прогони от Мензоберанзан.
Нима има нещо по-неуловимо и загадъчно от любовта? Мнозина са онези, които никога не успяват да я познаят, защото помрачават прекрасната й простота с нереалистични очаквания и предубеждения. Не е ли странно, че аз, който идвам от безсърдечния, студен Мензоберанзан, разбирам истинската същност на любовта по-добре от мнозина, които са прекарали целия си живот, заобиколени от нея, или поне от възможността да я постигнат?
Има неща, които един Мрачен елф, отказал се от раса и дом, не може да приеме за даденост.
Пътуванията, които предприех до Сребърния град през последните няколко седмици, станаха повод за добросърдечни шеги от страна на приятелите ми. „Както гледам, задава се и друго пиршество. Из главата на елфа май се въртят мисли за още една сватба!“, честичко повтаря Бруенор, имайки предвид отношенията ми с лейди Алустриел, повелителката на Сребърния град. Приемам тези закачки с усмивка, защото знам, че са предизвикани от истинска обич и не ги опровергавам, защото не искам да разбия илюзиите и надеждите на скъпите ми приятели.
Високо ценя лейди Алустриел и всички добрини, които ми е сторила. Благодарен съм й задето, въпреки безсърдечието и предубедеността на света, в който живеем, тя пое риска да допусне зад портите на приказния си град един Елф на мрака и да го остави да се разхожда свободно сред поданиците й. Сребърната лейди ме прие за свой приятел и това ме научи, че трябва да черпя възможности от собствените си желания, а не от ограниченията, които светът ми налага.
Но дали я обичам?
Не повече, отколкото тя обича мен.
Не мога да отрека обаче, че ми харесва идеята да обикна лейди Алустриел, харесва ми мисълта, че тя би могла да ми отвърне със същото и че тогава цветът на кожата ми и злата слава, с която е обявено името на моя народ, няма да имат никакво значение за благородната повелителка на Сребърния град.