Ако има нещо, в което съм сигурен, то е, че любовта е най-важното нещо в живота ми и че за мен щастието би било непостижимо без безрезервното приятелство, което ме свързва с Бруенор, Уолфгар и Риджис.
Връзката ми с Кати-Бри е дори още по-силна.
Истинската любов е безкористна и самопожертвувателна, знам това, а тази пролет моето себеотрицание бе подложено на истинско изпитание.
И ето че сега се боя за бъдещето, страхувам се за Кати-Бри и Уолфгар — между тях внезапно се появи преграда, която двамата трябва да преодолеят заедно. Уолфгар обича Кати-Бри, знам това, ала любовта му е примесена с желание да я притежава, което граничи с неуважение и е обидно за нея.
Уолфгар трябва да прозре истинската същност на годеницата си, трябва да разбере кое е онова, което подклажда огъня в прекрасните й сини очи. Именно това обича той у нея и именно това ще погуби, ако се опита да покаже на Кати-Бри „къде е мястото на жената“.
Уолфгар измина дълъг път, за да се превърне в мъжа, който е сега. Ала още много трябва да се промени, ако иска да спечели сърцето на пламенната дъщеря на Бруенор и да го задържи.
Нима има нещо по-неуловимо и загадъчно от любовта?
Глава 6
Гладък път
— Няма да приема групата от Несме! — сопна се Бруенор на пратеника от Заселническа твърдина.
— Но, кралю Бруенор… — безпомощно заекна рижият варварин, ала резкият тон на джуджето го накара да замълчи.
— Казах не! — отсече Бруенор.
— Стрелците от Несме също участваха в Битката за Митрал Хол — обади се застаналият до джуджето Дризт.
Бруенор неспокойно се размърда на мястото си, но продължи да упорства:
— Забрави ли как кучетата от Несме се отнесоха с теб, когато за първи път минахме през земите им?
Дризт поклати глава, но вместо гняв, споменът предизвика само усмивка.
— Не съм — отвърна той, но спокойният тон и изражението на лицето му красноречиво говореха, че макар да не бе забравил, отдавна бе простил несправедливостта, с която се бе сблъскал.
Като видя приятеля си така изпълнен с покой и тиха удовлетвореност, Бруенор усети как яростта му постепенно стихва.
— Значи мислиш, че трябва да ги оставя да дойдат на сватбата, така ли?
— Вече си крал — каза Дризт и разпери ръце, сякаш това даваше отговор на въпроса.
Изражението на Бруенор обаче ясно говореше, че за него това съвсем не бе достатъчен отговор, така че също толкова упоритият елф поясни:
— Отговорен си за добруването на своите поданици и трябва да бъдеш внимателен. Несме може да ви бъде не само важен партньор в търговията, но и ценен съюзник. Пък и не можем да виним войниците, чийто град непрестанно е изложен на всевъзможни опасности, за реакцията им при вида на един Мрачен елф.
— Твърде си мекосърдечен, елфе! — изръмжа Бруенор. — Че и мен се опитваш да направиш такъв!
После се обърна към рижия варварин (очевидно сънародник на Уолфгар) и кимна:
— Предай на пратениците от Несме, че са добре дошли на сватбата. Ама искам да знам колцина мислят да присъстват.
Варваринът хвърли изпълнен с благодарност поглед на Дризт, после се поклони и си тръгна. Бруенор обаче не спря да мърмори.
— Сума неща трябва да свърша, елфе! — оплака се той.
— Опитваш се да превърнеш сватбата на дъщеря си в най-великолепното тържество, което тези земи са виждали някога — отбеляза Дризт.
— Така е — съгласи се Бруенор. — Моята Кати-Бри заслужава дори много повече от туй. През всички тез’ години съм се мъчил да й дам колкото се може повече, ама и сам виждаш… — при тези думи джуджето разтвори ръце и изпъчи набитото си тяло, за да подчертае разликата в расите.
Дризт сложи ръка на рамото му и топло каза:
— Никой човек не би могъл да й даде повече.
Бруенор подсмръкна шумно и Дризт се извърна, за да скрие усмивката си.
— Сума неща, казвам ти, елфе! — изсумтя джуджето след малко — както можеше да се очаква, разчувстването му не трая дълго. — Дъщерята на един крал трябва да се омъжи както подобава, ама да не мислиш, че някой се сеща да ми помогне с всичката таз’ работа, как ли пък не!
Дризт май знаеше какво бе предизвикало раздразнението на приятеля му. Бруенор бе очаквал, че Риджис — бивш водач на гилдия и несъмнено запознат с етикета — ще му помогне с приготовленията за пищното тържество. Малко след пристигането на полуръста, Бруенор бе уверил Дризт, че сега вече с проблемите му е свършено — „Къркорещият корем ще се погрижи за всичко, дето трябва да се свърши!“