— Колко време мина, мой отдавна изгубени братко? — попита Виерна все така на езика на мрачните елфи. — Почти три десетилетия? Дълъг път трябва да си извървял оттогава, а ето че той отново те доведе до там, откъдето тръгна… там, където ти е мястото!
Дризт я погледна студено, ала нямаше какво да отвърне… не и с ръце, вързани зад гърба и цяла дузина мрачни елфи около себе си. Ентрери също бе там и тъкмо казваше нещо на един доста странен елф, облечен с ексцентрична, богато украсена с пера шапка и къси, отворени на гърдите одежди, които разкриваха мускулестото му тяло. Палачът бе окачил магическата маска на кръста си и Дризт със страх си помисли за злините, които врагът му можеше да причини, ако някога отиде в Митрил Хол.
— Как ли ще се почувстваш, когато отново минеш по улиците на Мензоберанзан? — въпросът на Виерна, макар да бе по-скоро риторичен, накара Дризт отново да насочи вниманието си към нея.
— Ще се чувствам, както се чувства един затворник — отвърна скиталецът. — А когато ме изправите пред матр… пред злата Малис…
— Матрона Малис! — изсъска жрицата.
— Малис — дръзко повтори брат й и Виерна го зашлеви през лицето.
Неколцина от спътниците й се засмяха, после отново потънаха в разговор.
Гневът на Виерна се стопи така бързо, както бе изригнал и като отметна глава назад, тя избухна в продължителен, необуздан смях.
Дризт я наблюдаваше мълчаливо, без да разбира защо сестра му се държи така.
— Матрона Малис е мъртва, глупако! — внезапно каза Виерна и отново доближи лице до неговото.
Дризт не знаеше как да реагира. Току-що бе научил, че майка му е мъртва, а ето че нямаше никаква представа какво би трябвало да почувства при тази новина. За миг усети лека тъга, ала бързо я прогони — прекрасно разбираше, че скърби не по Малис До’Урден, а по майката, която никога не бе имал. Много скоро тихото съжаление отстъпи място на умиротворяващ покой, в който нямаше и следа от болка. Малис го бе родила, ала никога не бе успяла да бъде негова майка. Не, смъртта на матрона Малис нямаше да извика сълзи в очите на Дризт До’Урден.
— Ти не знаеш нищо, съвсем нищичко, нали? — изсмя се Виерна. — Колко време те нямаше, беглецо?
Дризт наклони глава на една страна, досетил се, че сестра му има и друга, още по-голяма новина.
— Домът До’Урден бе унищожен заради теб, а ти дори не си разбрал! — истерично извика Виерна.
— Унищожен? — повтори Дризт, изненадан, ала не особено притеснен.
Всъщност, злото, сполетяло дома До’Урден, го интересуваше толкова малко, колкото и съдбата на който и да било от останалите родове в Мензоберанзан. Дризт До’Урден отдавна не изпитваше нищо към когото и да било от своята раса.
— Матрона Малис бе натоварена със задачата да те открие — обясни Виерна. — Когато не успя и ти се изплъзна от ръцете й, тя завинаги загуби милостта на Лолт.
— Колко жалко! — насмешливо подхвърли Дризт.
Сестра му го зашлеви още по-силно от предишния път, но каленият в безброй битки и страдания скиталец дори не трепна.
Виерна рязко се изправи и стисна изящните си, силни пръсти в юмрук.
— Унищожен! — с мъка изрече тя, а красивите й черти се разкривиха от истинска болка. — Погубен по волята на Кралицата на Паяците. Само ти си причината тях вече да ги няма! — изкрещя Виерна в лицето на Дризт. — Сестрите ти Бриса и Мая са мъртви, майка ти, матрона Малис, е мъртва. Целият дом До’Урден рухна… заради теб, Дризт До’Урден, единствено заради теб!
Лицето на скиталеца остана все така безизразно, външно отражение на пълното равнодушие, обзело го при невероятната новина, която Виерна току-що бе запратила в лицето му.
— Ами Дайнин? — попита той, тласкан не от притеснение за брат си (каквото и да му се бе случило, то със сигурност бе напълно заслужено), а от желание да изкопчи колкото се може повече информация за отряда на нашествениците от Мензоберанзан.
— Но как е възможно, Дризт!? — възкликна Виерна с престорено учудване. — Та нали вече се срещнахте! Разбрах, че за малко не си му отсякъл крака.
В очите на Дризт проблесна неподправено объркване… после Виерна довърши мисълта си:
— Един от осемте му крака.
И отново по лицето на елфа не пробяга и сянка от вълнение, макар че този път трябваше да впрегне цялата си желязна воля, за да не издаде, че новината за преобразяването на Дайнин в драйдер, го е сварила неподготвен.