Бурята продължи още два часа. Когато облаците най-сетне се разкъсаха и позволиха на слънцето да надникне иззад тях, вече беше твърде късно да се връщат обратно. През по-голямата част от пътуването не виждаха нищо друго освен плътната зелена стена на джунглата. В душния и влажен въздух се появиха безброй насекоми. Ситуацията се промени едва когато връхлетя следващият порой. На места реката се разливаше нашироко и заприличваше на езеро, на други се стесняваше толкова много, че зеленият покров скриваше небето над тях. Калните брегове драскаха страничните бордове.
Гласът на Пепе доминираше над постоянната птича песен и крясъците на маймуните, примесени с хипнотичното боботене на мотора и мекото плискане на водата. Очевидно доволен от факта, че има клиенти, той не спираше да ги забавлява с историите за опасностите, които криеше тази река. Изобщо не се интересуваше дали някой го слуша. Оказа се, че е една четвърт индианец от племето кечуа по майчина линия и плава по реката още от единайсетгодишен. Лодката принадлежала на дядо му, а след това и на баща му, който преди осем години паднал през борда и бил изяден от кайман.
Тази история накара Нико да хвърли нервен поглед към близкия бряг, откъдето ги наблюдаваха безброй лениви очи, подаващи се над калта. При приближаването им част от влечугите се плъзгаха във водата и изчезваха в тъмните дълбини, а други оставаха на повърхността като отсечени трупи, излагайки на показ само очите си и част от люспестите си гърбове.
Окуражен от реакцията му, Пепе се разсмя и премина към един от любимите си анекдоти за някакъв холандски мисионер, когото возил в тази част на реката. Пренебрегвайки предупрежденията, той станал жертва на ужасната пишонка, докато уринирал, потопен до кръста във водата.
— Пишонка ли? — сбърчи чело Бен.
Пепе обясни, че става въпрос за миниатюрна рибка от семейството на змиорките, наречена още кандиру, напълно невидима във водата, която се привлича от човешката урина, тръгва нагоре по струята и навлиза в пикочния канал на жертвата. Закрепя се там с помощта на острите си пипала и започва да смуче кръв като някакъв воден вампир.
Когато това се случило с нещастния холандец, те били толкова далече от цивилизацията и някаква медицинска помощ, че се наложило да прибегнат до единствения възможен начин за спасение от фатална инфекция, шок или разкъсан пикочен мехур — трима от спътниците му го хванали здраво и го проснали на палубата със свалени гащи, а Пепе лично отсякъл органа му с остро мачете. Ухилен до уши от този спомен, хлапакът им показа мястото, на което мачетето беше потънало в дебелите дъски.
— Пресвета майко! — промърмори Нико и се взря с ужас в мътните води, криещи толкова отвратителни тайни.
Още по средата на тази невероятна история Бен се настани в хамака на носа, затвори очи и се опита да се отпусне. В един момент дори се унесе. Когато отвори очи, Пепе най-после беше млъкнал и съсредоточено управляваше плавателния си съд. Реката отново се беше стеснила. Ниско надвесените клони докосваха рубката. Внезапно обладан от чувството, че някой го наблюдава, Бен надникна изпод брезентовото покривало и срещна погледа на дългоопашата маймуна с лице на старец и стряскащо умни кехлибарени очи.
Възвърнал самообладанието си след ужасните истории на Пепе, Нико беше открил някаква очукана китара на кърмата, докосваше струните й и тихо пееше на испански. Тъжна песен за изгубената любов. Изненадан от нежността в гласа му и от уверения начин, по който свиреше, Бен се заслуша в песента. После отново се унесе, омаян от монотонното потракване на мотора и шепота на реката.
Мислите му се върнаха към един далечен ден във Франция, когато двамата с Брук бяха сами в стаята му в „Льо Вал“ пред пламтящия в камината огън и поднос с домашно приготвена шоколадова торта на масата. Беше малко след като започна връзката им — в момент, в който дори не подозираше, че започва да се влюбва в нея.
— Трябва да я опиташ — рече тя, поднасяйки му парче торта. — Приготвена е по тайна семейна рецепта, за която някога са се водили войни. Светотатство е да не я пробваш, когато ти я предлагат. Обида за боговете.