— Вземам я — обяви на глас той.
— Не, не! — размаха ръце старецът.
Тази пушка беше личното му ловно оръжие и категорично не беше за продан. Но когато Бен измъкна портфейла си и плъзна палец по пачката банкноти в него, той си помисли, че все пак би могъл да му я продаде. При условие че купи и всичките муниции, които вървяха с нея.
— А тази ще бъде за моя приятел — добави Бен и взе в ръце една карабина савидж калибър .223. — Имаш ли патрони за нея?
— След това, което се случи последния път, съм се заклел никога повече да не докосвам пушка! — неочаквано се запъна Нико.
— Доколкото си спомням, преди два дни нямаше нищо против да изпразниш един-два пълнителя по мен — бързо реагира Бен.
— Това беше друго — поклати глава колумбиецът и побърза да се извърне към домакина. — Нямаш ли някой пищов? Бих се почувствал далеч по-удобно с един добър револвер.
Ловецът се поколеба, хвърли още един поглед към портфейла на Бен и отвори съседния шкаф.
— Всемогъщи боже! — зяпна Нико. — Тоя тип разполага с повече оръжия и муниции от каталога на Кабелас!
Пред очите им се разкри богата колекция пистолети и револвери, плюс стотици кутии с патрони за тях.
— Я дай да видя онзи колт „Питон“! — Той протегна ръка и се зае да разглежда тежкия револвер. Миг по-късно кимна и обяви: — Това ми стига!
— Барабанлия с шест патрона срещу въоръжената до зъби армия на Серато? — изненадано го изгледа Бен.
— Аз виждам нещата по друг начин — отвърна Нико. — Не успея ли да стигна до него и да го гръмна с тоя пищов, значи съм мъртъв.
— Не очаквай да те пазя и да се грижа за теб през цялото време — предупреди го Бен.
— А ти недей да ревеш, когато мъкнеш това оръдие километри наред през джунглата — моментално реагира Нико.
— О, ще се справя — отвърна Бен. — Стига да не се наложи да влача и колумбийския ти задник. — Той се обърна към стария ловец, който следеше с нарастващо объркване диалога помежду им. — Двеста за пушката и сто за патлака, включително мунициите.
— Я се разкарай! — отвърна с неподправено възмущение домакинът. — Четиристотин и петдесет за двете, плюс още петдесет за патроните.
— Имам всичко четиристотин — отвърна Бен и разтвори портфейла под носа му. — Твои са, но само ако ни дадеш назаем и пикапа под навеса. Разбира се, ако изобщо има мотор.
Ловецът пожела да узнае какво означава „назаем“ и за какъв период от време става въпрос. Най-много за два дни, увери го Бен.
— Ако дотогава не е станал на решето — промърмори Нико.
— Не аз съм този, който обича да стреля по коли — сряза го Бен, обърна се към стареца и отново премина на испански: — Имаме ли сделка?
Оказа се, че имат. Възрастният индианец грабна пачката и подозрително започна да я брои, а през това време Бен и Нико изнесоха оръжията навън и дръпнаха брезента на превозното средство под навеса. Оказа се червен форд пикап, модел Ф-150, произведен в края на седемдесетте и доста поостарял. Моторът запали от втория път, изхвърляйки облак дим през ауспуха.
— Това ми стига — рече Бен и щракна един ключ на таблото.
Четирите допълнителни фара на бронята светнаха. Той остави мотора да поработи, напъха саковете зад седалките, а след това зареди пушката с купените от стареца муниции и я сложи на специалната стойка под задното стъкло.
— Аз ще карам, а ти ще ми показваш пътя — подхвърли на Нико той.
Колумбиецът седна отпред. Лицето му беше сериозно.
— Готов ли си? — подхвърли Бен, докато се настаняваше зад волана.
— От седем години съм готов — мрачно отвърна Нико.
45
Нощта встъпи в правата си. Температурата рязко спадна. Тъмната джунгла сякаш заплашваше да ги погълне, докато подскачаха и се люшкаха по тесния зелен тунел, осветен от мощните фарове. Онези препятствия, които пикапът не можеше да заобиколи, просто бяха смазвани от огромните колела.