Всъщност тази цена при всички случаи щеше да бъде платена.
Външната стена на охранявания периметър беше на сто метра от тях. Растителността пред нея беше старателно почистена, а няколкото близко разположени постройки отвъд бяха осветени от млечнобялата светлина на мощни прожектори, окачени на високи пилони. На триста метра вляво от укритието на Бен и Нико се виждаше малко по-светлата черта на тесния път, който водеше към портала.
Двамата разкопчаха раниците си и ги хвърлиха на земята. Бен дръпна ципа на джоба с мунициите и натъпка джобовете си с патрони. Докато Нико правеше същото, той вдигна бинокъла пред очите си, огледа видимата част от пътя, а после и самия портал.
— Колко човека каза, че охраняват входа? — тихо подхвърли той.
— Достатъчно, за да спрат цял отряд морски пехотинци — навъсено отвърна Нико. Дишаше тежко, тъй като адреналинът в организма му вече достигаше пределните норми.
Бен мълчаливо му подаде бинокъла. Колумбиецът погледна през него само за миг, после го свали. В очите му се четеше дълбоко недоумение.
— Шибаният портал изобщо не се охранява! — възкликна с дрезгав шепот той. — Вратите са широко отворени!
Бен отново пое бинокъла и внимателно започна да оглежда стените от двете страни на портала.
— Е? — напрегнато прошепна Нико.
Бен не отговори. Увеличението беше достатъчно, за да покаже, че основната сграда в имението всъщност е една модерна хасиенда с многобройни арки и балкони. За разлика от нея спомагателните постройки наоколо бяха значително по-скромни, но белите им стени придаваха на комплекса вид на средиземноморски курорт, издигащ се сякаш по чудо сред безбрежната джунгла. Той се вгледа в осветените прозорци, но не забеляза движение зад тях. После се оттегли няколко крачки назад и отново насочи бинокъла към последния етаж на резиденцията.
Вниманието му беше привлечено от дебелите решетки на трите прозореца, закрепени със солидни болтове към външната стена. Беше виждал достатъчно подобни места, за да различи без проблеми помещенията, определени за пленниците. После Бен присви очи, дишането му спря за една безкрайно дълга секунда. Защото забеляза следите от черен дим около прозорците с решетките. Подобни следи имаше както по-нататък на същия етаж, така и край два от прозорците над тях.
Това бяха следи от пожар. Сериозен пожар, който, доколкото можеше да определи, беше започнал именно в помещенията с решетките. Пламъците очевидно бяха потушени, но мебелите и обзавеждането вътре би трябвало да димят още дълго време. Но от прозорците не излизаше никакъв дим. Което означаваше, че пожарът е бил загасен преди много часове.
Затаил дъх, Бен насочи бинокъла надолу, към вътрешния двор между сградите. Все още не виждаше никакво движение. Тишината се нарушаваше единствено от жуженето на насекомите. Резиденцията и спомагателните постройки изглеждаха абсолютно празни.
— Тук нещо не е наред — промърмори той към Нико. — Нещо се е случило.
46
Двамата прекосиха разчистеното пространство и се насочиха към портала. Не прозвуча сигнал за тревога, въоръжена охрана също не се появи. Вече бяха достатъчно близо, за да видят, че двете крила от ковано желязо бяха силно изкривени, сякаш нещо тежко ги беше разбило отвътре. Достъпът до вътрешността на имението беше абсолютно свободен.
Бен издърпа затвора на пушката, но вече беше сигурен, че няма да се наложи да я използва. Поне не тук и не сега.
— Шантава работа — удивено подхвърли Нико. — Миналия път това място беше претъпкано с народ, истинско гнездо на оси! Къде са изчезнали всички онези мръсници?
Бен мълчеше. В този момент беше готов по-скоро да получи куршум, отколкото да отвори уста. Увереността му, че тук се е случило нещо ужасно, нарастваше с всяка крачка. А инстинктът му подсказваше, че това нещо имаше връзка с Брук.
Вятърът разнасяше тежката миризма на изгоряло. Той се наведе да огледа следите от автомобилни гуми върху отъпканата пръст. Бяха десетки, оставени от тежки гуми, издълбали дълбоки коловози. Сякаш неустановен брой автомобили с висока проходимост бяха излетели един след друг през разбития портал, който никой не си беше направил труда да затвори. Още по-малко пък да помисли за охраната му.
Всички следи от гуми започваха пред ниска квадратна сграда с високи като на самолетен хангар врати, които зееха широко отворени. Бен включи фенерчето си и насочи лъча към вътрешността. Нямаше никакви коли. Направи опит да си представи какъв трябва да е бил проблемът, оставил тази непристъпна крепост без персонал. Имаше най-различни предположения, но нито едно от тях не му се струваше убедително.