Плъзнаха се под някаква арка и поеха по къса, оградена с цветни лехи алея, която ги отведе до главния вход на резиденцията. И тук вратите бяха широко отворени, а охрана липсваше. Бен спря и внимателно се огледа. Дали това не беше капан? Възможно ли беше Серато да е бил предупреден по някакъв начин?
Но ако беше капан, пружините му не бързаха да щракнат. Нико промърмори нещо, докато влизаха в огромното мраморно фоайе. Навсякъде се виждаха декоративни кашпи с красиви растения. И дълги редици врати от двете страни на коридора. Стиснал пушката в ръце, Бен пристъпи към една от тях, блъсна я и включи осветлението. Озова се в просторен салон, в ъгъла на който имаше лъскав роял.
— Ела да видиш нещо, човече — подвикна зад гърба му Нико.
Бен затвори вратата на салона и тръгна към него. Колумбиецът стоеше на прага на друго пусто помещение с дървена ламперия и кожени мебели.
— Картината — промърмори Нико.
Бен погледна към стената и по гърба му пробягаха ледени тръпки. Ако вече не беше предупреден, със сигурност щеше да реши, че от масления портрет с позлатена рамка го гледа Брук.
— Алисия — прошепна той.
— Казах ти, човече. Тя е неговата болна фантазия.
А тази болна фантазия беше единствената причина Брук Марсел все още да е жива. Но къде беше тя? Бен се втурна напред и започна да отваря вратите една по една с пръст на спусъка. Бързо обиколи целия приземен етаж, но от Брук нямаше никаква следа.
Нищо.
Без думи си разпределиха останалите стаи — чак до широкото, покрито с червен килим стълбище. Нико махна към него и въпросително го погледна. Бен кимна. Затаили дъх, двамата започнаха да се промъкват нагоре. В огромната сграда продължаваше да цари тишина. Никъде нямаше признаци на живот, но Бен беше твърдо решен да отвори всяка проклета врата, за да се увери, че къщата наистина е празна.
— По-добре да се разделим — прошепна той. — Викай, ако откриеш нещо.
— Ако открия нещо, със сигурност ще чуеш нещо повече от викове — мрачно отвърна Нико и вдигна револвера.
— Бъди внимателен. Среща тук след пет минути.
Останал сам, Бен тръгна по коридора към източника на миризмата на изгоряло, която тук беше значително по-силна. И след няколко минути го откри.
Някога луксозният апартамент бе напълно опожарен и превърнат в опушена дупка. Потушаването на огъня беше станало с помощта на няколко пожарогасителя, които се търкаляха по пода. Най-силно пострадала беше спалнята, където се виждаха останките от широко легло с балдахин. От пердетата на отворените прозорци не беше останало нищо, а решетките от външната им страна бяха покрити с плътен слой сажди.
Тук ли бяха държали Брук? Инстинктът му нашепваше, че е било именно така. Внимателно претърси двете стаи за някаква следа от нея. Върху останките от леглото лежеше силно обгоряло парче плат, вероятно от някаква рокля. Той го взе в ръце и с недоумение го огледа. Не приличаше на никоя от дрехите, които притежаваше Брук — копринена нощница, силно обгоряла. Чия беше тази дреха? Алисия Серато беше мъртва от доста време. Дали е била предназначена за друга жена? Например за пленницата на Серато?
Безформеното парче плат се изплъзна от пръстите му. Под краката му изхрущяха счупени стъкла. Бен коленичи, опипа почернелия килим и вдигна малко назъбено парченце. Изчисти саждите с пръст и пред очите му се появи силно обгорял етикет с надпис АНЕЛ. Буквата „Ш“ липсваше. Поднесе го към носа си и долови слабата миризма на парфюм.
Захвърли стъкълцето и се изправи. Усети огромна празнота. Беше изминал толкова много път, а Брук продължаваше да е далече от него. Времето изтичаше между пръстите му като ситен пясък.
Напусна опожарения апартамент и тръгна по коридорите да търси Нико.
— Тук съм — прозвуча гласът на колумбиеца през една отворена врата.
Бен го завари нетърпеливо да рови из чекмеджетата на старинно писалище с кожен плот. Зад него се виждаше отворената вратичка на вграден в стената масивен сейф от последно поколение.
— Какво правиш?
— Познай кой си е тръгнал толкова набързо, че е забравил да заключи сейфа си — изръмжа Нико и продължи да разхвърля книжата по пода. — Лично аз съм на мнение, че именно това е леговището на сатаната.