После изведнъж установи, че съвсем не е мъртва, а по-скоро беше на прага на свободата. Пикапът продължаваше да се движи напред сред отломките, вдигайки огромни облаци прах. Пътят изведнъж изплува пред нея в светлината на оцелелите фарове. Надавайки триумфален вик, тя отново стъпи на газта и тежкият автомобил се понесе с пълна скорост към близкия завой.
Рамон Серато полетя надолу по стълбите, но само за да стане свидетел на пълния хаос, сред който се лутаха хората му. Той грабна пожарогасителя от ръцете на един от тях и полетя към стаята на Брук, пръскайки пяна по всичко, което се появяваше пред очите му.
— Къде е тя? — изкрещя неистово той. Лицето му беше покрито със сажди, сред които очите му хвърляха светкавици. — Къде е тя?!
Вместо отговор получи само недоумяващи погледи. Включително от Вертиз и Брака.
После отвън долетяха изстрели и успяха за миг да заглушат пронизително виещата аларма. Серато покри с пяна препятствията, които го деляха от прозорците, захвърли пожарогасителя и надникна навън. Точно навреме, за да зърне червените габарити на пикапа, който летеше към тъмната джунгла.
48
В бързината Брук изобщо не се сети да провери горивото. Но сега, когато пикапът се движеше с максимална бързина по тесния път и вятърът немилостиво я блъскаше през счупеното стъкло, тя сведе загрижен поглед към стрелката, която показваше по-малко от четвърт резервоар.
Докъде ли можеше да стигне с това?
Имаше и друг, доста по-сериозен проблем — не виждаше накъде се движи. При сблъсъка с портала пострада фарът от нейната страна, а десният работеше само на габарити, едва-едва осветявайки банкета. Предният капак беше жестоко нагънат от удара и подскачаше при всяка дупка. Пътят се виеше като змия между дърветата и водеше бог знае накъде. Единственото, което й оставаше, беше да поддържа максималната възможна скорост и да се моли колелата да не се откачат в някоя дълбока дупка.
При поредния остър завой гумите поднесоха и пикапът за малко не се заби в едно гигантско дърво. Тя изпищя от уплаха, но все пак успя да завърти кормилото. Единственото разумно действие беше да намали скоростта, но не смееше да вдигне крак от газта. Колата продължаваше да лети на сантиметри от вековните дървета, чиито клони немилостиво шибаха страничните стъкла. Този път все трябваше да води до някъде. Където има хора, телефони, полиция…
После, някак изведнъж и много по-рано, отколкото беше очаквала, в огледалото за обратно виждане се появиха светлините на фарове, които бързо се приближаваха и ставаха все по-ярки. Отначало четири на брой, после шест, осем, десет. Цял керван преследвачи. Освен че се придвижваха с далеч по-бързи джипове, те познаваха пътя по-добре от нея. Което означаваше, че много бързо щяха да я настигнат.
А ако точно в този момент попаднеше в лапите на Серато…
После пътят пред Брук изведнъж изчезна и страховете й се превърнаха в паника. Последният работещ фар на пикапа беше престанал да свети.
Тя скочи на спирачките. Колелата блокираха, корпусът се люшна встрани и заподскача. Последва силен удар. Тя изпусна волана, пикапът рязко полетя надолу. Нещо се удари в пода със страхотен трясък. Тя се блъсна в таблото. Дори в пълната тъмнина усети, че пада. Затворена в желязната клетка, тежаща най-малко три тона.
Кошмарното пропадане не спираше. Пикапът се разтърсваше от силни удари, а тя подскачаше и се люшкаше в кабината като някаква консерва с боб. Имаше чувството, че земята се е разтворила, за да я погълне.
После пропадането спря — толкова внезапно, колкото беше започнало. Разнесе се силен плясък и през липсващото предно стъкло нахлу огромно количество вода, което бързо напълни кабината.
В продължение на няколко безкрайни секунди Брук беше сигурна, че ще се удави. Не виждаше абсолютно нищо. Устата й започна да се пълни с воняща течност. В последния възможен момент тя вдигна ръце. Пръстите й се вкопчиха в нещо метално, което се оказа дръжката на вратата на кабината. Използвайки цялата си сила, тя успя да се изтегли нагоре и да си поеме въздух.
Подхванат от могъщо пенливо течение, пикапът правеше странни въртеливи движения и се свличаше все по-надолу по стръмното тясно речно корито. Нивото на водата в кабината бързо се покачваше. Твърде бързо.