— Чуй това! — сръчка Нико той.
— Там става нещо — промърмори колумбиецът, след като потвърди, че става въпрос за стрелба. — Не е много далече от тук.
Бен завъртя кормилото и натисна газта. Пикапът се понесе между дърветата. Не след дълго пред тях изникна обрасла с храсталаци могила, която ги принуди да спрат. Бен грабна пушката и се понесе напред през гъстата растителност, следван от Нико.
Пред очите им се появиха сламени колиби, между които сновяха човешки фигури. Стрелбата бавно затихваше. Двамата едновременно осъзнаха, че са станали свидетели на касапница, ликвидирала цяло племе абсолютно невинни индианци.
— Серато — промърмори Нико.
Докато се чудеше какво да предприеме, Бен зърна млада индианка, която профуча само на няколко крачки от него. Миг по-късно до слуха му стигна острото пропукване на съчки под краката на много по-едър и тежък мъж. Един замах с тежкия приклад на уинчестъра беше достатъчен да го спре.
Бен направи крачка напред и се наведе над непознатия, който го гледаше с бясна омраза. Брака изглеждаше точно така, както го беше описал Нико: жесток и безскрупулен убиец. Черната му коса беше стегната на тила. Частите от лицето му, които не бяха покрити с кръв, бяха намазани с гъста кал — същата, която личеше и върху мускулестите му ръце. Обичайният камуфлаж на бойците от специалните части. Ефектът беше крайно неприятен, защото фигурата му не излъчваше нищо човешко. Кръвта, оплискала бронежилетката, сочеше, че вече е успял да използва назъбения нож, за да ликвидира поредната си жертва.
— Това е той — обяви Нико, след като се измъкна от храстите и се изправи до Бен. — Това е Брака.
— Кои сте вие, да ви вземат мътните? — изръмжа бандитът и направи нов опит да се изправи.
Ритникът на Бен го върна обратно на земята. На трийсетина метра от тях младата индианка се обърна за последен път и изчезна в гората. Бен погледна към селцето, откъдето долитаха приглушени гласове. Хората на Серато се прегрупираха. Много скоро щяха да открият отсъствието на колегата си.
— Сега ще умреш, отвратително животно! — изръмжа Нико и насочи колта в главата му.
— Помня те, задник! — ухили се Брака. — Ти си ченгето, нали? Помня и малкото ти момиченце. Много сладко хлапе. За мен беше удоволствие да се погрижа за него.
Зъбите на Нико проблеснаха под дръпнатите устни. Колтът започна да трепери в ръката му.
— Кво става, човече? — разсмя се Брака. — Шубе ли те е?
Бен сграбчи револвера за дулото и го отмести встрани.
— Не!
— Тоя тип закла децата ми, Бен! — дрезгаво изграчи Нико, дишайки тежко и разпокъсано.
— Знам, но ми трябва жив! — отсече Бен и се обърна към Брака. — Можеш да си облекчиш положението, като ми кажеш къде е Брук Марсел.
— Кой пита, по дяволите? — изръмжа бандитът и изплю кървава храчка.
Ботушът на Бен потъна в гърдите му, а дулото на ловната пушка спря на сантиметър от лицето му.
— Човек, който няма да се поколебае да превърне мутрата ти в смачкана поничка! — изръмжа той. — Къде е тя?
— Май ме питаш за малката червенокоса кучка, а? — направи гримаса Брака. — Трябва да ти кажа, че здравата я нашибахме! Изредихме й се всички до един! Аз го направих цели два пъти, а след това й отрязах главата!
— Наистина ли искаш да умреш? — попита Бен. — Този отговор води точно в тази посока!
— Нямаш топки за тая работа, скапаняко! Също като тоя шубелия, който трепери до теб!
— След три секунди ще разбереш — изръмжа Бен. — Едно…
Брака се облещи. Бен усети как тялото му се изпълва с огромна вътрешна сила. Като на диво животно, което всеки момент ще побеснее.
— Две — процеди той. — Все още чакам.
— Върви да се шибаш! — изграчи Брака.
— Три!
Нещо в погледа на Брака изведнъж се промени. Бясното безумие отстъпи място на ужаса. Това беше погледът на кръвожаден садист, който току-що е разбрал, че късметът му обръща гръб. Или по-скоро погледът на човек, който наистина не може да даде отговор, който да му спаси живота. Той отвори уста и изрева с пълни гърди на испански:
— Помощ! Насам, насам! Помощ!
Далечните гласове реагираха на призива му. Бен си даваше сметка, че хората на Серато съвсем скоро ще бъдат тук. Отдръпна се крачка назад и кимна на Нико.
— Твой е.
Очите на колумбиеца блеснаха. Той пристъпи към Брака и отново насочи колта в главата му.