— Само побързай, защото нямаме много време.
Гласовете бързо се приближаваха. Под краката на гангстерите пропукваха клони. Четирийсет метра, може би и по-малко. Бен преметна карабината през рамо и грабна автомата на Брака, който се търкаляше наблизо. Извитият като сърп пълнител на карабината М4 беше почти пълен.
Очите на Брака бяха разширени от страх. Нико натисна спусъка. Не се случи нищо. Металическото изщракване на ударника потъна в околния шум.
Хората на Серато се приближаваха. Някой изкрещя името на Брака.
Нико за миг погледна оръжието си. Но това се оказа достатъчно. С едно светкавично движение на ръката Брака докопа извития нож и с всичка сила го заби в бедрото на колумбиеца.
Нико изкрещя от болка, изпусна револвера и се свлече на земята.
Брака се надигна, готов да измъкне острието от бедрото на противника си и да го наръга отново. Но в този миг карабината в ръцете на Бен изтрещя. Куршумът попадна в челото на Брака и отнесе тила му.
В момента, в който тялото на гангстера се удари в земята, Бен забеляза някакво движение в храсталаците. Хората на Серато нападаха. Той превключи селектора на автоматична стрелба и натисна спусъка. Разнесоха се сподавени викове, но гангстерите продължаваха да прииждат отвсякъде. Малки жълти пламъчета проблясваха на фона на тъмната джунгла. От храстите вляво изскочи някакъв тип и натисна спусъка. От дървото до Бен се разлетяха кори. Силен удар в рамото му извести, че ловната пушка е улучена. Той се завъртя и стреля. Нападателят се срина в храстите.
— Хайде! — изкрещя на Нико той.
Колумбиецът с мъка се изправи. Ножът на Брака все още беше забит в бедрото му, а под острието шуртеше кръв. Бен го подхвана през рамо и го повлече към храстите. Кратък поглед към ловната пушка го увери, че оръжието е фатално повредено. Куршумът беше улучил точно затвора. Свали ремъка от рамото си и пушката изчезна във високата трева.
Повлече партньора си към просеката, на която бяха зарязали форда. Стрелбата зад тях се усилваше. На всяка стъпка Нико крещеше от болка. Куршумите свистяха над главите им и брулеха шубраците.
Бен си даваше сметка, че в пълнителя на карабината М4 бяха останали съвсем малко патрони, но единственият начин да се изплъзнат от преследвачите беше преграден огън на къси откоси, които биха ги накарали да потърсят укритие сред дърветата. Обърна се с намерението да пусне първия откос, но миг преди да натисне спусъка, очите му срещнаха погледа на един мъж, който коренно се различаваше от останалите. Той имаше издължено лице и гарвановочерна коса, облечен в безнадеждно окалян, но очевидно скъп, правен по поръчка костюм, който изглеждаше абсурдно насред джунглата. Рамон Серато, моментално отгатна той.
Бен стреля и мъжът се хвърли зад близкото дърво. Куршумите пронизаха зеленината. После дойде негов ред да потърси укритие от ответната, добре премерена стрелба на противника.
В пълнителя останаха само няколко патрона, но сред дърветата се мерна червеното петно на форда, който бяха зарязали в просеката.
— Хайде, още малко — промърмори той и отново повлече Нико.
— Зарежи ме и се спасявай — простена колумбиецът.
— Забрави! — отсече Бен, обърна се и пусна още един откос.
Пушката заподскача в ръцете му, после изведнъж замлъкна. Беше празна.
Бен захвърли оръжието, сграбчи Нико с две ръце и го повлече напред. Натика го в колата и понечи да затвори вратата, но в същия момент стъклото се пръсна, улучено от куршум. Друг проби голяма дупка със сиви ръбове в предния капак.
Той завъртя стартерния ключ, надявайки се, че куршумът не е засегнал някоя важна част под капака. Моторът изръмжа и той включи на скорост. В същия момент се пръсна и предното стъкло, обсипвайки го със ситни остри късчета.
Натисна газта до дупка. Колелата изхвърлиха облаци пръст и кал, но успяха да вземат острия обратен завой. Пикапът се понесе в посоката, от която беше дошъл. Куршумите продължаваха да се сипят върху тях. В един момент отлетя покривът, после изчезна и страничното огледало. Приведен ниско над волана, той продължаваше да натиска газта. Фигурите на преследвачите, които бяха изскочили от гората и продължаваха да стрелят по тях, постепенно се смаляваха в огледалото за обратно виждане. После дойде поредният остър завой и куршумите престанаха да барабанят по каросерията.
Сгушен на съседната седалка, Нико крещеше от болка при всяко тръскане по дълбоките коловози, стиснал с две ръце бедрото си, от което продължаваше да стърчи ножът на Брака. Дори на слабата светлина си личеше, че раната е сериозна. Този път едва ли щеше да успее да я зашие. Кръвта бързо покриваше седалките. Лицето на Нико беше призрачно бледо и покрито със ситни капчици пот.