— Проклетият пищов засече! — изкрещя той, надвиквайки грохота на двигателя и скърцането на амортисьорите по неравния път.
— Случва се — отвърна Бен.
— Трябваше да ми го оставиш, човече! Той беше мой!
— Важното е, че е мъртъв.
— Не искам да ми свиеш същия номер и със Серато! — скръцна със зъби Нико. — Трябва да го убия със собствените си ръце, разбираш ли?
— Не и с този нож в бедрото ти — поклати глава Бен. — Ако не намерим лекар, много скоро ще бъдеш мъртъв.
— Майната му на ножа — изпъшка Нико. — Искам да ми обещаеш, чуваш ли?
— Добре — промърмори Бен, докато пикапът с трясък се стовари в поредната дупка.
Извърна глава да погледне приятеля си, но само за да установи, че той беше припаднал.
Продължаваше да натиска педала. Притокът на адреналин след сблъсъка с хората на Серато бавно спадаше, отстъпвайки място на дълбоко отчаяние. Брук все още беше в неизвестност. Изгубена, уплашена, беззащитна. Сама някъде в безкрайната джунгла, в която би могъл да я търси цял живот.
Не виждаше как може да я открие.
51
Денят преваляше. Над Сан Томас бяха увиснали тъмни облаци. Тежките дъждовни капки забарабаниха, докато Бен безцелно се луташе из градчето. После, сякаш по команда, от небето се изсипа поредният опустошителен порой. Улиците бързо се превърнаха в кални реки. Русокосият чужденец беше единственият, който не потърси укритие от стихията.
През последните няколко часа Нико беше под грижите на любезния и отзивчив доктор Роча, който с помощта на сестра си Граша управляваше единствения медицински пункт на стотици километри наоколо. Когато Бен предаде приятеля си в ръцете им, Нико беше изгубил много кръв и беше почти в кома. Докторът установи, че острият като бръснач нож беше опрял в бедрената артерия. От пробиването й и бързата смърт го бе спасил един милиметър.
Отстраняването на ножа и зашиването на дълбоката рана се оказаха дълга и сложна процедура, след която пунктът остана почти без консумативи, а самият доктор Роча изглеждаше толкова изтощен, колкото и пациентът. Граша смени превръзката на ръката на Нико, мръщейки се на шевовете на Бен, но без да каже нищо. А самият Бен остана доста време край леглото на спящия си партньор, след което излезе навън в опит да събере мислите си на чист въздух. Сега продължаваше да крачи под поройния дъжд, мокър до кости. В металното шише бяха останали няколко капки уиски и той жадно ги погълна.
При предишни мисии по спасяване на похитени хора никога не беше търсил помощта на властите. Беше против принципите му и здравия разум. Но този път май нямаше друг изход. За провеждане на операция на толкова огромна площ щяха да са необходими мащабни действия по земя и въздух.
А и беше длъжен да отчита присъствието на Серато. Дори половината от историите на Нико да бяха верни, това пак би означавало, че някогашният наркобарон има връзки с местните власти. Какво би се случило, ако едно добре организирано издирване действително успееше да открие Брук жива?
Бен отдавна беше запознат с механизмите на корупцията, чиито размери в Латинска Америка далеч надхвърляха тези в най-опасните части на Африка и Близкия изток. Беше наясно, че за човек с влиянието на Серато ще бъде детска игра да уреди куршум в главата на Брук още преди да е напуснала джунглата. И в неговата собствена, разбира се, ако отново се изпречи на пътя му. От всичко това следваше, че една молба за помощ от страна на официалните власти почти сигурно означаваше да й подпише смъртната присъда. Налагаше се да изиграе картите си с изключително внимание, защото при провал резултатът щеше да бъде същият. Ситуация без печеливш вариант. При условие че тя все още беше жива.
Дъждът продължаваше. Бен забави крачка и спря в десетсантиметрова кална локва. Вниманието му беше привлечено от ламаринената постройка от другата страна на улицата, която се явяваше единственото питейно заведение в Сан Томас. А той спешно се нуждаеше от нещо по-солидно от онези няколко капки в манерката.
Както и при предишното му посещение, вътре беше почти празно. Същият мрачен тип бършеше плота със същия мръсен парцал. На масата в ъгъла седяха двама мъже, които водеха на висок глас някакъв спор на испански. Бен седна на бара и си поръча най-силното питие, което се предлагаше. Барманът му поднесе безцветна течност в чаша с многобройни отпечатъци от пръсти. Питието приличаше на водка, но се оказа два пъти по-яко. Бен го глътна на екс и поиска още едно, този път двойно.