— Дано не се наложи да изпробваме подобни методи — промърмори Бен и пое по стъпките на Пепе.
На места пътеката беше препречена от толкова гъста зеленина, че му се наложи да използва дългия нож на Брака, за да си пробива път. Пепе правеше същото с мачетето, което държеше в ръце. Пътеката плавно се извиваше нагоре.
Джунглата беше пълна с живот — много повече живот в сравнение с онази около имението на Серато. Сякаш бяха открили един напълно девствен свят, където не беше стъпвал човешки крак.
Но всичко това щеше да се промени, когато Серато започнеше да разработва петролните залежи. Половин милион акра девствена джунгла щеше да бъде безмилостно изсечена, за да отвори място за тежките машини, а племената, живеещи тук от незапомнени времена, щяха да бъдат ликвидирани като някакви ненужни вредители.
Дали тези хора разбираха, че съществуването им е заложено на карта, а настъплението на един чужд и напълно непознат свят срещу вековното им зелено убежище ще започне всеки момент?
Пепе рязко спря.
— Това е пътят — прошепна той. — Вече нямам никакви съмнения. — Той посочи двете кръстосани копия, забити в пръстта. — По този начин ни предупреждават да спрем до тук. Наистина ли искаш да продължим?
— Длъжен съм да продължа — мрачно отвърна Бен. — Но ти можеш да се върнеш.
Пепе се поколеба за момент, после тръсна глава.
— Какво пък толкова, по дяволите!
Заобиколиха кръстосаните копия и лъчът на фенерчето заподскача по дърветата и шубраците. Всички мълчаха. Тишината се нарушаваше единствено от жуженето на насекомите и пукането на клоните под краката им.
Индианците се появиха внезапно и ги обкръжиха светкавично. Придвижваха се абсолютно безшумно, като духове. Бяха може би петнайсет. Лъчът на фенерчето освети враждебните им лица и стройните им тела, боядисани в червено и черно. Гора от копия и опънати лъкове се насочи към тримата пришълци.
Нико замръзна на място, а Пепе тихо простена.
— О, мамка му!
— Да не сте помръднали! — предупреди Бен.
53
Кръгът бързо се стесняваше. Бен, Нико и Пепе бяха принудени да се притиснат плътно един до друг, за да избегнат острите върхове на копията и стрелите, насочени в тях. Силни ръце измъкнаха фенерчетата от ръцете им. Едно от тях стигна до водача, който започна да го разглежда, насочил лъча в краката си. Беше по-възрастен от останалите, с доста отпуснат корем. Тялото му беше нашарено с някаква естествена червена боя, от ушите му висяха мъниста, а носът му беше пробит от голяма халка. Очевидно беше човек с високо положение в племето. Може би не вожд, но близък негов помощник, получил правото да бъде командир на отряда.
Индианецът насочи фенерчето към тримата пленници и изкрещя нещо на подчинените си. Бен улови острия тон, въпреки че не знаеше нито дума на кечуа. Нико също.
— Изглеждат доста ядосани — промърмори колумбиецът.
Бен напъха ножа с кокалена дръжка под колана си и вдигна ръце.
— Говори им, Пепе! — изсъска той. — Кажи им, че няма да им причиним нищо лошо.
— Според мен изобщо не им пука, човече — промърмори Нико. — Хей, я по-полека с това нещо, братко! — подхвърли той на индианеца, който замахна с копието си срещу него. — Имаш ли идея как да ги укротим, Бен?
Преди да потърси отговор на въпроса, Бен забеляза как очите на командира се плъзгат надолу към колана му. Последва истинска канонада от крясъци и резки жестове.
— Какво казва?
— Мисля, че пита откъде имаш този нож — колебливо отвърна Пепе.
Бен сведе поглед към ножа Брака.
— Кажи му, че съм го взел от един от хората, които нападнаха племето му. И предлагам да му го подаря.
— Не знам дали ще успея да му кажа толкова много неща, но ще опитам — кимна Пепе и отново подхвърли няколко думи на възрастния мъж.
Този път ефектът им беше значително по-голям. Индианецът спря поглед върху Бен и дълго го гледа изпод вежди. След безкрайно дългата пауза той направи знак на един от бойците си, който изтича до Бен, измъкна ножа от колана му и го поднесе на шефа си. Настъпи още една дълга пауза, по време на която по-възрастният мъж изследваше острието на ножа с безкрайно внимание. После отново насочи фенерчето в очите на Бен и го огледа още веднъж, все така внимателно. Накрая се обърна към бойците си и изръмжа някаква заповед.
Копията се сведоха надолу, лъковете се отпуснаха, а кръгът бавно се разшири. Нико изпусна шумна въздишка на облекчение.