Бен го последва по отъпканата пътека, която водеше към покрайнините на селото и малка хижа, далече от останалите. Тя също беше изградена от кал и преплетени клони, но имаше нещо като веранда и цветна градина, оградена с бели камъни.
— Това е моето убежище — рече отец Сколи и въведе Бен вътре.
Обзавеждането се изчерпваше с матрак за спане и два стола, изсечени от цели дънери. В ъгъла имаше малка кухненска зона с огнище и желязна кука за окачване на съдове над него. Очукан и изподраскан дървен скрин играеше ролята на бюфет.
Свещеникът прехвърли някакво ястие, наподобяващо задушено, от голяма купа в по-малка чиния, а след това подаде на Бен ръчно изработена дървена лъжица.
— Никак не е лошо — увери го той. — А имам и нещо, с което да го прокараш.
От бюфета се появиха две глинени чаши и бутилка с безцветна течност. Отецът отсипа щедри порции от питието.
— Не е точно това, което си правим у дома, но със сигурност ще ни затопли кокалите. Освен това нещо ми нашепва, че в момента се нуждаеш от едно питие. Имал си доста тежък ден, нали?
— И още как — кимна Бен и отпи малка глътка от чашата си. — Охо! Не съм пил домашно уиски, откакто напуснах Галоуей!
— Един приятел в Сан Томас ме снабдява с картофи — засмя се Сколи. — Винаги имам достатъчно запаси в бараката. Значи си живял в Галоуей?
— Аз съм наполовина ирландец — кимна Бен.
— Знаех си, че има нещо добро у теб. Или поне наполовина добро. — Отецът избухна в смях. — Изпий това, за да ти сипя още. Не всеки ден се случва да споделя питието си със сънародник.
— Връщаш ли се изобщо у дома? — попита Бен.
— За последен път го направих преди двайсет и седем години — поклати глава Сколи. — Но кой ли ги брои? Със сигурност не и аз.
— И през цялото време си живял тук, така ли?
— Горе-долу — кимна свещеникът. — Винаги съм мечтал да върша Божията работа.
— А как те приемат сапаки в ролята на мисионер? — любопитно попита Бен.
— През първите петнайсет години ме търпяха, а след това престанаха да ме забелязват. Не им се бъркам в начина на живот, още по-малко пък се опитвам да им чета проповеди. Не е моя работа да налагам чужда религия на тези добри хора. Бог не желае това, сапаки също. Те имат свои божества — горски духове, водни животни. А аз съм тук просто да им служа, както го правя с всички Божи създания, а не да им промивам мозъците.
Очите на Бен се плъзнаха по мизерната обстановка наоколо.
— И май си обърнал гръб на всички удобства в живота — поклати глава той.
— Миналото ми се струва толкова далечно — усмихна се отчето. — Почти не помня онзи Падриг Сколи, който някога служеше в Кралския ирландски…
— Служил си в Кралския ирландски полк? — вдигна вежди Бен.
— В Медицинския корпус на Първи батальон, част от Шестнайсета въздушнопреносима бригада — кимна Сколи.
— Познато ми е. Аз също съм служил в армията.
— Хубава работа! — плесна с ръце Сколи. — Значи двама ирландски бойци си приказват насред джунглата!
— Много далече от дома — въздъхна Бен.
— За теб може би. Но това място отдавна се е превърнало в мой дом.
— Възхищавам се на решението ти да обърнеш гръб на всичко — искрено рече Бен.
— Ако трябва да бъда честен, там не ме задържаше почти нищо — отвърна Сколи и с усмивка добави: — Човек свиква лесно с хубавия живот и лъскавите ферарита… — После лицето му отново стана сериозно. — Но как мога да откажа на Бог, който ми предлага далеч по-възвишени цели?
— Едно време и аз мислех като теб — призна Бен. — Дори мечтаех за духовна кариера. Всъщност понякога все още си мисля за Църквата. Но животът явно има други планове по отношение на мен.
— Никога не е късно да допуснеш Бог в живота си, синко. Той умее да чака.
— Мисля, че в моя случай дори Бог би изгубил търпение — поклати глава Бен.
— Той никога не губи търпение, защото ни обича. Просто трябва да се обърнем към него. Дай да ти сипя още няколко капки.
— Ще взема да свикна — въздъхна Бен, отпи една глътка и добави: — Отче, нямам думи да изразя благодарността си за грижите, които полагаш за Брук.
— Радвам се, че вече е добре — отвърна Сколи. — По едно време треската й беше толкова силна, че се страхувах да се отделя от леглото й. Но имам чувството, че и ти си преживял много, за да стигнеш до нея.
— И така може да се каже — кимна Бен. — Положението й беше много сериозно.