— Няма да те питам нищо. Важното е, че Брук е тук и е в безопасност. Утре ще сляза с лодката до Сан Томас за малко провизии. Ще се върна вдругиден. Така вие двамата ще имате достатъчно време да си поговорите. Само ми обещай, че няма да я уморяваш.
— Ще се грижа добре за нея — отвърна Бен. — Можеш да бъдеш сигурен.
55
На другата сутрин отец Сколи почука на вратата на лечебницата и влезе. Бен седеше край леглото на Брук.
— Добро утро, Падриг — поздрави го Брук.
— Изглеждаш ми по-добре — доволно констатира свещеникът. — Цветът на бузите ти е започнал да се възвръща.
— Усещам го — отвърна Брук и стисна ръката на Бен. Сякаш никога не се бяха разделяли.
— Дойдох да ви предупредя, че тръгвам за провизии, макар че са ни останали съвсем малко пари — жизнерадостно рече Сколи.
Без нито миг колебание Брук бръкна под възглавницата си и измъкна огърлицата и гривната, които й беше подарил Серато.
— Вземи — подаде му ги тя. — Тези неща струват много.
— Но, дете мое…
— Вземи ги — настоя тя. — Нека бъдат използвани за нещо добро. Това е най-малкото, което мога да направя.
Заковал поглед в блещукащите скъпоценни камъни, свещеникът тихо подсвирна.
— Благодаря ти от името на племето сапаки — промълви той. — Какви изумруди, Господи, Света Дево и Йосифе! Не бива да ги оставяш в ръцете на стар глупак като мен, който като нищо ще ги изпусне зад борда. Но с мен ще дойдат Учу, Руми и неговото момиче Часка, които ще пазят тези неща като живота си!
Минути по-късно отец Сколи пое по пътеката към реката, придружаван от двамата индианци Учу и Руми, както и Часка, дванайсетгодишната дъщеря на Руми. Цяла тълпа сапаки тръгна да ги изпраща. Глъчката се чуваше много добре във вътрешността на лечебницата.
— Те го обичат — промълви Брук. — Прекрасен човек, нали?
— Да — кимна Бен.
През целия ден наблюдаваше Брук, която се възстановяваше буквално пред очите му. Следобед вече беше в състояние да направи няколко крачки навън. Той я придържаше и двамата успяха да направят кратка обиколка на селото. Оказа се, че то е доста по-голямо, отколкото изглеждаше на пръв поглед. Имаше много градини, в които местните хора отглеждаха плодове и зеленчуци, а дори и малка памучна плантация, която играеше съществена роля за облеклото им.
— Колко е красиво — възкликна Брук.
По време на тези спокойни и щастливи часове Бен сериозно се замисли дали да не й каже за Джуд. Все още не беше сигурен как ще приеме новината и в крайна сметка реши, че моментът не е подходящ. По-добре да й съобщи за него у дома, след като се приберат в Лондон.
Освен това изгаряше от нетърпение да й разкаже други неща.
Надвечер се присъединиха към индианците, които бяха подготвили истинско пиршество с печен на шиш тапир, риба на скара и някакъв сорт сладки картофи, които бяха много по-вкусни, отколкото изглеждаха. Бен представи Брук на Нико и Пепе, след което седнаха на трапезата. Въпреки ужасните спомени от скорошната касапница индианците се държаха изключително дружелюбно. Единствено вождът Тупак изглеждаше загрижен.
— No problemo — рече с пълна уста Пепе, когато Бен му съобщи, че се налага да останат няколко дни до пълното възстановяване на Брук. — Аз не бързам за никъде.
Бен разбра какво има предвид едва когато забеляза пламенните погледи, които младежът и Канту си разменяха по време на вечерята.
След като всички се натъпкаха до пръсване, няколко млади момичета донесоха кошници с банани и папая. В същото време Бен забеляза, че Брук отново е пребледняла, и настоя да я отведе за почивка в лечебницата.
— Но аз се чувствам много по-добре! — изрази протеста си тя.
— Аз пък обещах на отец Сколи, че няма да те преуморявам — отвърна Бен, настани я на леглото и щракна запалката си над дебелата свещ.
— Ще останеш ли още малко при мен? — попита тя и го дръпна да седне на леглото.
— Шегуваш ли се? Не ти ли казах, че никога вече няма да те изпускам от погледа си? — Той замълча за момент, после глухо добави: — И ще го направя. Наистина ще го направя!
— Какво означава това? — попита с усмивка тя.
Той си пое дълбоко дъх, главата му пламна. Ето, започва се!
— Означава, че искам да бъда с теб, Брук. Затова искам да те попитам…
— Какво?
— Ти искаш ли да бъдеш с мен?