Последната фаза на приготовленията премина в зашеметяващо темпо, но в крайна сметка всичко беше направено както трябва. Междувременно Пепе се беше прибрал без проблеми. Бен го откри в компанията на Нико и няколко бойци, които си почиваха край гаснещия огън в центъра на селото. Нико държеше оръжието, което беше получил назаем от Васкар — дебела дървена палка, в която бяха забити зъби от ягуар. Самият командир, вождът и петдесетината бойци около тях бяха в пълно бойно снаряжение, с натежали от стрели колчани, окачени по телата им.
Бен усети напрежението и погледна светещия циферблат на часовника си. Със сигурност нямаше да чакат още дълго.
— Всички ли са добре? — попита той.
— Готови сме за рокендрол, човече — отвърна Нико.
— Аз също — обади се една висока и тъмна фигура, излязла иззад близката хижа. На Бен му трябваха няколко секунди, за да разпознае отец Сколи. Свещеникът се беше намазал с растителната боя, използвана от индианците за бойна окраска. Почти не приличаше на човек. — Това е боята на войната — кратко поясни той.
— Ще ги изплашиш до смърт — усмихна се Бен. — Къде е Брук?
— Помага за евакуацията на последните жени и деца.
— И тя ще остане с тях.
— Няма да остане! — обяви един остър глас.
Бен се обърна. Брук стоеше на няколко крачки от тях с ръце на кръста.
— Искам да бъда тук, с мъжете!
— Не ми причинявай това, Брук!
— Тези хора спасиха живота ми! — твърдо отвърна тя.
— Как мислиш да върви този брак, след като не изпълняваш това, което ти казвам? — поклати глава той.
— Внимавай, Бен Хоуп!
В същия миг някъде оттатък колибите долетя дрънченето на празни бутилки. Първата алармена система се беше задействала. Нещо, или по-скоро някой, вървеше през гората, от реката към селото.
— Вече са тук! — обяви Нико.
60
Никой не помръдваше. Хората сякаш бяха спрели да дишат. После неестествената тишина бе нарушена от тихи стъпки между дърветата. Появи се тъмната фигура на мъж, който бавно и предпазливо се промъкваше към селото. После още една, на няколко градуса в източна посока. Зърнали блясъка на угасващия огън, нападателите се приближаваха от всички страни.
Пропука клон. Прошумоляха листа. Въжето към втората аларма леко се опъна. В резултат звъннаха други две бутилки, ударили се една в друга.
— Бен? — прошепна Брук. Широко отворените й очи проблясваха в мрака.
Без да й отговори, той се запромъква към колибите. Спря между две от тях и бръкна в джоба си за запалката и смачканото пакетче с последната цигара.
— Бен!
Той вдигна цигарата към устните си, завъртя с палец колелцето и поднесе пламъчето под нея. После щракна капачето на запалката и дръпна дълбоко. Огънчето проблесна в яркооранжево. Никога досега не беше изпитвал такова удоволствие от дима. Никога досега не се беше чувствал толкова жив.
Беше готов.
— Да става каквото ще! — промърмори той, дръпна за последен път от цигарата и я хвърли в краката си.
Където моментално запали линия от посипан барут, която се виеше между колибите. Белият пламък светкавично се понесе към гората.
Бен се извърна към насъбралите се хора.
— Брук, стой максимално близо до мен! — заповяда той. — Каквото и да става. А останалите знаете какво да правите.
Огънят бързо достигна до втората линия барут между дърветата, която опасваше цялото село в плитки траншеи, изкопани от индианците под ръководството на Бен. От нея излизаха многобройни разклонения, насочени навътре в джунглата. Секунди по-късно тъмната растителност беше осветена от високи пламъци.
После нощната тишина се разкъса от първата серия гръмотевични експлозии, следващи бързо една след друга — сякаш небето се беше продънило.
М18А1, както правилно беше отгатнал старият боец Сколи. Това беше военното обозначение на противопехотните мини „Клеймър“ — едно страхотно ефективно оръжие, което армиите по целия свят използват под различни наименования.
Бен беше изработил своята версия на мината, тук, в перуанската джунгла, с помощта на няколко примитивни приспособления — кълба ръчно оплетен канап, известно количество кухи клони и запасите от сух барут, оцелели в продължение на столетия.
Всяка от огнените пътечки свършваше при определено дърво, около дънера на което бяха привързани бурета с барут, примесен със стотици оловни топчета за мускет и остри като бръснач камъни, подготвени за върховете на индианските стрели. Общият брой на импровизираните мини надхвърляше осемдесет, всяка от тях заложена на стратегическо място около селото. Към тях за заблуда на противника водеха старателно отъпкани фалшиви пътечки.