Самият Джеф беше не по-малко шокиран от изчезването на Брук.
— Ако имаш нужда от мен, просто се обади — каза той. — Зарязвам всичко и идвам.
Притесненият Амал го чакаше на изхода. Очите му бяха зачервени. Изглеждаше с няколко години по-стар от последната им среща. Нямаше време за размяна на любезности.
— Нещо ново? — попита Бен.
Амал мрачно поклати глава. Излязоха навън в сгъстяващия се мрак. Досадният дъжд се беше усилил и Бен вдигна яката на старото си кожено яке. Той махна с ръка към скупчените на паркинга коли.
— Коя е нашата?
По-рано през деня се бе обадил на Амал и го бе инструктирал да наеме най-бързата кола, която предлагат местните агенции.
— Онази там — отвърна Амал и натисна дистанционното на едно тъмносиньо беемве. — Надявам се да е окей. Беше най-доброто, което успях да намеря.
Бен хвърли сака си на задната седалка и протегна ръка за ключовете.
— Аз ще карам — обяви той.
Амал мълчаливо се насочи към пасажерското място. Бен включи на заден и изкара колата още преди спътникът му да затвори вратата. Гумите изсвириха върху влажния асфалт и беемвето напусна паркинга. Потеглиха на запад към магистрала Н13.
— Разказвай — лаконично заповяда той. — Всичко.
Амал затвори очи и изпусна дълга въздишка.
— Какво повече да ти кажа? — попита той. — По телефона ти съобщих всичко, което знам.
— Нека го направим още веднъж. Започни от самото начало.
Намръщен и нещастен, Амал се подчини. Разказа му за идеята на Брук да напуснат Лондон за няколко дни, като се възползват от поканата да присъстват на медийното събитие в кънтри клуб „Касълбейн“. После призна как се е напил по време на презентацията и това му е попречило да присъства на частното парти след нея въпреки видимото разочарование на Брук. Бен натискаше газта и слушаше, без да го прекъсва. Беемвето летеше с доста над разрешената скорост и задминаваше всички автомобили по пътя. Очите на шофьора не се отделяха от огледалото за обратно виждане, в което всеки момент очакваше да се появят синьо-червените светлини на някоя полицейска кола. Надяваше се, че това няма да се случи, тъй като би означавало допълнително забавяне.
— Според мен всичко е станало заради онзи тип Форсайт — прекъсна описанието на събитията Амал. — Него са искали да докопат.
По време на полета от Франция Бен беше използвал всички възможности на интернет, за да научи нещо повече за сър Роджър Форсайт и за компанията му „Нептун Марийн Експлорейшън“, осъществила през годините редица блестящи операции по изваждането на потънали съкровища от Световния океан. Материалите по темата бяха повече от достатъчни, но статиите и интервютата в различни печатни издания, включително „Нешънъл Джиографик“, не предлагаха кой знае какви подробности за кариерата на Форсайт преди основаването на компанията през 1994 г. Докато самолетът прелиташе над западната част на Англия, той започна да се пита на какво се дължи това. Името Роджър Форсайт му беше познато, но той не успя да си спомни откъде, което влоши настроението му още повече.
— По всичко личи, че е така — отвърна на глас той. — Преуспяващ бизнесмен, винаги в центъра на медийното внимание. Което го прави много подходящ за отвличане с цел откуп. Просто някои хора са се озовали на неподходящото място в неподходящото време.
— Какъв кошмар! — простена Амал. — Какъв кошмар, господи! Кажи ми, че това просто не е истина!
— За съжаление, е истина. Поеми си дъх, концентрирай се и продължавай да говориш.
Амал се подчини и направи няколко дълбоки вдишвания и издишвания.
— Какво повече да ти кажа? Сутринта гледах новините по телевизията, после осъзнах, че Брук не се е прибрала, и се обадих в полицията. Тук тя се нарича „Гарда“.
— Знам — кимна Бен. — Продължавай.
— Трябваше им цял век да изпратят кола. Когато стигнаха до мястото на инцидента, откриха някои лични вещи на Брук и ги прибраха в една от онези противни пластмасови торбички…
— За ДНК проби — късо обясни Бен.
— Според мен едва ли разполагат с подобна техника в това затънтено място.
— Вероятно са ги изпратили в Дъблин. После?
— Ами… Качиха ме в някаква кола и ме закараха в най-близкия истински град. Името му започва с „летър-“ не знам какво си…