— Това е той! — прошепна Амал. — Инспектор Ханрати, за когото ти споменах.
9
Инспектор Ханрати се втурна към тях. Смръщеното му чело беше украсено с перчемче в морковеночервен цвят. Крачолите над изкаляните му обувки бяха подгизнали. Бен веднага отгатна, че киселата му физиономия не се дължи единствено на отвратителното време. Тя просто си беше такава — неразделна част от грубите черти на лицето. Първото впечатление беше, че този човек е вечно недоволен, по цял ден мърмори на колегите си, а когато се прибере у дома, крещи на жена си и рита кучето.
— Това е забранена зона. Местопрестъпление! — повтори високо той. — Изчезвайте от тук!
На няколко крачки след него се появи полицейска служителка, облечена в цивилни дрехи също като колегата си. Сержант, веднага отгатна Бен. Дребна, с лице на елф и тъмна, спускаща се до раменете коса. Беше видимо уморена, но за разлика от мрачните и глуповати очи на Ханрати нейните бяха живи и пъргави.
— Казвам се Хоуп — представи се Бен. — Близък приятел съм на Брук Марсел, една от жертвите.
Той извади малката снимка на Брук от портфейла си и им я показа. Беше я направил през лятото във Франция. Тя се усмихваше, а слънцето блестеше в косите й. Ханрати само я стрелна с поглед.
— Не виждате ли полицейската лента, не знаете ли какво означава тя? — изръмжа той. — Означава да не си пъхате носа където не ви е работа, ясно? — Киселият му поглед се спря на Амал, очите му се присвиха. — А това е… господин Рей, нали така? Вие пък какво търсите тук? Вече разполагаме с показанията ви, така че…
— Тук съм, за да помогна, а не да се карам с вас — изгледа го заплашително Бен.
Ханрати почервеня и понечи да изстреля поредния гневен отговор, но жената го изпревари.
— Аз съм сержант Линч, господин Хоуп — кротко се представи тя. — Благодарим за желанието да ни помогнете, но ние държим ситуацията под контрол и затова бих ви помолила да се върнете в колата си и…
Бен разтвори длан и им подхвърли предмета, който беше намерил в тревата. Ханрати го улови във въздуха, хвърли му бърз поглед и вдигна глава. В очите му се четяха изненада и възмущение. Линч пристъпи към него и надникна към дланта на колегата си.
— Лежеше си ей там, край пътя — обясни Бен. — Гилза от деветмилиметров патрон, която може би ще ви бъде от полза.
Лицето на Ханрати се разкриви в озъбена усмивка.
— Много любезно от ваша страна, сър. Но по една случайност ние открихме цяла шепа такива.
— Предполагам, че сте си направили съответните заключения — кимна Бен.
Линч пое малката стоманена гилза и започна да я разглежда.
— За какъв се мислите, по дяволите? — изръмжа Ханрати. — Изчезвайте оттук, преди да съм…
— Какви заключения имате предвид? — попита Линч. — Ние вече знаем, че колата е била обстрелвана.
Бен махна към малкото парче метал между пръстите й. Направи му впечатление, че ноктите й са подрязани късо, без никакъв маникюр.
— Тънка стомана, а не месинг — рече той. — Плюс две дупки за освобождаване на газовете вместо обичайната една, която е по-голяма. Тоест става въпрос за муниция, предназначена за капсул-детонатор тип „Бердан“. А това вече е необичайно. Подобни муниции не се срещат често, освен сред така наречените „армейски излишъци“.
Всичко това беше за информация на Ханрати, който се блещеше срещу него под светлината на прожекторите.
— Второ…
— И второ ли има? — изгледа го Линч, която го слушаше внимателно с леко наклонена глава.
— Виждате, че задната част на гилзата е леко деформирана от ударника, нали? Тази деформация е типична за автоматите „Хеклер и Кох“, модел MP5, които изхвърлят празните гилзи по точно определен начин. Доста скъпи оръжия. На всичкото отгоре това, за което говорим, е било чисто ново.
— Как разбрахте, по дяволите? — нетърпеливо подхвърли Ханрати.
— От драскотините по гилзата, получени при зареждането — отвърна Бен. — Пълнителят все още не пасва добре, а пружината му е малко твърда. Което е нормално за първите няколкостотин изстрела. Тоест вашите нарушители използват муниции от армейските излишъци, които се намират само с връзки, а на всичкото отгоре са екипирани изключително професионално.
— Има ли и още нещо? — вдигна вежди Линч.
— Още малко — кимна Бен. — От разположението на празните гилзи, които сте открили, а също така и на онези, които все още се крият в тревата, може да се установи приблизителното местоположение на стрелците и евентуалните им движения. Това би ви помогнало да откриете техните стъпки, да определите точния брой на стрелците и още куп дребни, но важни неща. На ваше място бих насочил криминолозите към този район около пътя. Няма смисъл да се ровят из нивите… — На лицето му се появи мрачна усмивка. — Всъщност кой съм аз, че да ви казвам как да си вършите работата?