— Как ти беше името? — изгледа го Ханрати.
— Забравѝ — поклати глава Бен. — Нямам време да се разправям с кретени. Да вървим, Амал.
— Хей, спрете! — изкрещя подир тях Ханрати. — Кого наричаш кретен?
Бен продължи да крачи към колата, следван от притеснения Амал.
— Почакайте за момент — хукна подире им Линч. — Господин Хоуп, моля ви!
— Видях каквото исках да видя и нямам повече работа тук — отвърна, без да се обръща, Бен.
Жената се изравни с него и го хвана за ръка. Той се завъртя и заби поглед в лицето й.
— Навремето съм се разправял с хиляди тъпаци като Ханрати — рече той. — Колегата ти е пълен кретен, но за съжаление, не го съзнава.
Устните на Линч се разтеглиха в тъжна усмивка. Сякаш беше готова да се съгласи с него, стига да можеше.
— Сега не разговаряте с него, а с мен, сержант Кей Линч. Моля ви да ми отделите няколко минути.
Думите й прозвучаха някак уморено, но честно.
— Не се обиждай, Кей, но според мен това разследване трябва да се води от някой като Томи Логан от ОБР в Дъблин.
Отрядът за бързо реагиране на Гарда беше най-близо до ОС 19 — Отдела за спецоперации към лондонската полиция. Един-два от неговите екипи бяха преминали курс по освобождаване на заложници по времето на Бен, а миналата година командир Томи Логан беше изпратил един от екипите си за спецобучение при него и Джеф Декър.
— Кой сте вие? — сбърчи чело Линч.
— Казах ти кой съм. Приятел на Брук Марсел, която е била в онази кола.
— Не, искам да знам кой сте вие в действителност. Очевидно имате голям опит в тези неща.
— Със сигурност по-голям от опита на твоя приятел — отсече Бен и се обърна да погледне Ханрати, който маршируваше обратно към ленд ровърите и крещеше някакви заповеди към криминалистите.
Нямаше повече работа тук. Отново се обърна към колата, но умолителният поглед на Линч го накара да промени решението си. Той бръкна във вътрешния си джоб за портфейла, от който извади една леко смачкана визитка. Върху нея с едри букви беше изписано ЦЕНТЪР ЗА ТАКТИЧЕСКО ОБУЧЕНИЕ „ЛЬО ВАЛ“, а под тях се мъдреше собственото му име, към което за повече тежест беше прибавено и военното му звание. По принцип беше против такива неща, но Джеф го бе убедил, че така ще впечатлява клиентите.
Бен надраска номера на мобилния си телефон на обратната страна и й я подаде.
— Тук ще намериш и уебадреса ми, на който ще откриеш информация както за миналото ми, така и за сегашната ми работа.
На практика тази информация беше окастрена и редактирана максимално и не съдържаше почти нищо, свързано с предишната му военна кариера или със сегашната му дейност. Такива бяха правилата.
Но и само визитката се оказа достатъчна. Линч я погледна и вдигна вежди.
— Впечатлена съм — промърмори тя. — Трябва ли да ви наричам майор Хоуп?
— Само Бен — поклати глава той.
— Добре, Бен. Какво имаше предвид, когато спомена, че си тук, за да помогнеш?
— Дойдох да открия Брук. И възнамерявам да го направя.
— Но това е полицейско разследване. Ние нямаме навик да каним външни хора в екипа си.
— Не искам покана. Ще си свърша работата със или без вас.
— Длъжна съм да те предупредя, че трябва да стоиш настрана. За собственото ти добро, а и за нейното. Също и за останалите жертви.
— Естествено. Едва ли искате да се забъркате с някой луд като мен, който най-вероятно ще оплеска нещата.
— Разбирам, че преживяваш труден момент — изгледа го продължително Линч. — Ти си разстроен и уплашен, но полицията разполага със специален отдел за подпомагане на жертвите…
— Най-много ме плаши онзи задник Ханрати — процеди Бен.
— Говоря сериозно — каза тя. — Не можеш да се бъркаш в разследването просто ей така. Не ми се иска да те арестувам.
— Вярвам ти.
Очите й за миг се присвиха, сякаш беше усетила хладната заплаха в гласа му. После всичко стана както преди.