— Значи е жива! — възкликна той. — Искам да кажа, че това с другите е ужасно, но… Брук е жива, слава богу!
Бен не беше сигурен, че има за какво да благодарят на Бога.
— Трябва да е жива, нали? — подвикна Амал, забелязал изражението в очите му. — Това не е ли добра новина?
Бен не беше в състояние да сподели оптимизма му. Двамата едновременно се обърнаха към Кей Линч, която се спусна по пътеката и спря до колата.
— Благодарен съм ти, че ме уведоми, Кей — искрено рече Бен. Гневът му към нея беше отминал за броени минути.
— За съжаление, новините не бяха добри — отвърна с въздишка тя. — Страхувам се, че трябва да знаеш и нещо друго. В момента инспекторът разговаря със Скотланд Ярд. Настоява да бъде издадена заповед за обиск на жилището на доктор Марсел в Ричмънд.
— Какво?! — избухна Амал. — Защо?!
— Защото предвид развоя на събитията той е на мнение, че нейното изчезване е много подозрително. Вече изпрати патрулна кола в къщата за гости, която трябва да прибере личните й вещи за по-детайлно изследване. Твърди, че не можем да си позволим да я оставим извън кръга на заподозрените.
— Значи е заподозряна, така ли?! — прогърмя Амал.
— Само не ми казвай, че си на едно мнение с Ханрати! — мрачно я изгледа Бен.
— Той е по-старши от мен. Нямам право на мнение. Или поне на такова, което ще има значение. Вече ти казах повече, отколкото трябва. Може да ме накажат.
— Това е безумие! — извика Амал. — Абсолютно кретенско поведение на най-високо ниво! Що за идиот може да…
— На ваше място бих говорила по-тихо — подхвърли Линч и надникна зад рамото му. — Ето го, идва…
Ханрати действително маршируваше надолу по калния склон.
— Виж ти, виж ти! — подхвърли той. — Забавляваме се, а? Странно, че вие двамата отново се появихте. — Изгледа мрачно Линч, а след това се завъртя, заби показалец в гърдите на Амал и изръмжа: — Ти, приятелю! — От устата му излетяха пръски слюнка, по шията му изпъкнаха малки венички: — Дано не ти минава през ума да отлетиш за родината си, която и да е тя! Ситуацията се промени. Вече можеш да се считаш за забъркан в тази история!
— По една случайност аз съм британски гражданин, приятелю! — натъртено отвърна Амал. — Моята родина е Англия! А ти май ме считаш за заподозрян, нали? Това вече е прекалено! Двамата с Брук пристигнахме тук, защото бяхме поканени на проклетото парти! И това е всичко. Още вчера направихме задълбочен анализ на ситуацията. А ти, вместо да си губиш времето с безумни обвинения, би трябвало да работиш, да те вземат мътните! Никога през живота си не съм виждал по-колосален задник!
— Амал! — обади се Бен и докосна лакътя му.
В очите на ченгето проблеснаха опасни пламъчета. Ако продължаваше по този начин, Амал като нищо можеше да се озове в някоя хубава малка килия. Бен се обърна към Ханрати и добави:
— Приятелят ми е доста разстроен. Ей сега ще си тръгнем.
— Радвам се да го чуя — изсумтя Ханрати.
Понечи да добави още нещо, но телефонът му иззвъня. Той им обърна гръб и направи няколко крачки обратно към колибата.
— Съжалявам — прошепна Линч, забелязала мрачния блясък в очите на Бен. — Не съм аз…
— Знам — глухо отвърна той.
— Ще ти звънна в момента, в който науча нещо ново — рече тя. — Но ти трябва да обещаеш, че ще стоиш настрана и ще оставиш разследването на нас.
— Обещавам — отвърна Бен.
Линч кимна и пое по стъпките на началника си.
— Невероятно! — продължаваше да фучи Амал, докато се качваха в колата. — Брук заподозряна! На какво основание?!
— Мисля, че е време да се прибереш у дома — заяви Бен.
Амал се обърна да го погледне. Лицето му изразяваше объркване и болка.
— Значи така, а? Без протести, без нищо! Как е възможно да приемаш глупостите на тоя Ханрати? След всичко, което ми наговори? Надявах се, че ще направиш нещо, защото имаш опит в тези работи!
— Тук вече не можем да направим нищо — отвърна Бен. — Всичко свърши.
— Свърши ли?! — изригна Амал. — Сериозно ли говориш?
— Отиваме да ти съберем багажа. След това ще те закарам до летището.
Амал опулено го гледаше, адамовата му ябълка подскачаше нагоре-надолу.
— Мислиш, че е мъртва, нали? — смотолеви той. — И затова се отказваш.