— Исусе Христе — изръмжа Бунзи след краткия разказ на Бен. — Имаш ли нужда от помощ?
Практичен както винаги. Бен знаеше, че само една негова дума щеше да е достатъчна. Бунзи беше готов да зареже всичко и да хване първия самолет за Ирландия.
— Просто искам да се уверя, че съм на правилния път — побърза да каже той. — Става въпрос за човек на име Форсайт. Роджър Форсайт. Било е преди моето време, но в главата ми звънят предупредителни звънчета.
— И в моята също, младежо. Само че става въпрос за големи шибани камбани. В ушите на някои хора те не са спрели да бият още от седемдесет и девета година. От Белфаст.
Бен кимна, но фактът, че предчувствията му са верни, не беше кой знае какво облекчение.
— Случаят с Лиъм Дойл.
— Май беше вторият ми урок в проклетата дупка — промърмори Бунзи. — А може би третият, когато откриха тялото на Дойл. Тези гадости се случваха постоянно, но обикновено им пръскаха мозъците, а не им отсичаха ръцете по тоя начин. Грозна работа.
— Около двайсет сантиметра над китките?
— Със сатър — отвърна Бунзи. — Докато нещастникът още е бил жив.
— Точно като Форсайт.
— После го простреляли с деветмилиметров между очите и изхвърлили тялото в пущинака на Антрим. Така и не се разбра дали Дойл е бил член на ИРА, а слуховете за извършителите си останаха слухове. Много хора бяха убедени, че това не е почеркът на Ълстърската доброволческа армия или на някоя друга лоялистка формация, макар че, бог ми е свидетел, част от тези копелдаци бяха дори по-гадни от републиканците. Със сигурност някои кръгове бяха наясно кои са извършителите.
— А Форсайт?
— Роджър Форсайт — промърмори Бунзи. — Задръж така, докато го намеря в интернет. — Бен долови мекото почукване на клавиатурата. — Аха, ето го… „Марийн Експлорейшън“. — В мембраната прозвуча мрачно хихикане. — Значи с това се занимават бившите агенти на МИ5? Ровят за съкровища в морето? В Северна Ирландия също има много места за ровене. През онези години бяха закопани купища трупове, а твоят човек е знаел поне за половината от тях.
— Сигурен ли си, че Форсайт е бил агент на МИ5?
— Залагам си задника, Бен. Това лице съм го виждал и преди. Копелдаците като него бяха навсякъде. Освен това няколко пъти съм чувал името Форсайт.
— Трябват ми факти, Бунзи. А не размишления.
— Повярвай ми. Този беше затънал до шията във въпросните лайна.
Макар че това се беше случило десетина години преди Бен да постъпи в армията, той знаеше достатъчно за тази отвратителна глава от историята на Ълстър и скандалът около инцидента с Лиъм Дойл. На по-късен етап той беше засенчен от събитията, свързани с операция „Флавиус“ по времето на Тачър, когато специалните части разстреляха трима невъоръжени мъже в Гибралтар, заподозрени, че са членове на ИРА. Тогава възникнаха и първите подозрения за умишлено прикриване на престъпления и дезинформация от страна на правителството. А жестокото и садистично убийство на Лиъм Дойл продължи да генерира напрежение. Католиците републиканци бяха убедени, че това брутално престъпление е извършено от британското разузнаване.
Бен знаеше всичко и за тежките последици от него. По онова време Северна Ирландия бе арена на необявена война между Великобритания и Америка, които активно доставяха нелегално оръжие и разузнавателна информация на поддържаните от тях страни в конфликта. От една страна, симпатизанти на републиканската кауза в редовете на ЦРУ снабдяваха своите хора с оръжие и информация за борба с врага. От друга, като част от сделката ФБР си затваряше очите за посещенията на членове на ИРА в Америка, където осъществяваха контакти със своите тайни поддръжници.
Британското правителство и МИ5 вършеха абсолютно същото и помагаха на другата страна, доставяйки оръжие, експлозиви и информация както на Армията за защита на Ълстър, така и на доброволческите отряди на Ълстър за борбата им срещу ИРА при мълчаливото съгласие на полицията и Кралската жандармерия в Северна Ирландия. И двете страни бяха виновни за дългия списък от най-различни извращения, които обаче не можеха да се сравняват с бруталното обезобразяване на Лиъм Дойл.
— Ще ти кажа какво съм чул, но абсолютно неофициално — рече Бунзи. — Един от подчинените на Форсайт в МИ5 провеждал секретна операция за доставка на оръжие за една от клетките на доброволческите отряди, когато внезапно бил ударен от формация на ИРА под ръководството на Лиъм Дойл. Напомням ти, че тази информация си остава непотвърдена. Още същия ден тялото на агента било изхвърлено от движеща се кола в района на гарата в Дунгивен. Скоро след това Лиъм Дойл бил отвлечен посред нощ от дома си и бил захвърлен в канавката с отсечени ръце. Говори се, че веднага след случилото се няколко момчета изхвърчали от МИ5, но официално разследване няма. Много хора искат смъртта на Форсайт. Особено един — Фъргъс, братът на Лиъм Дойл, който се заклел да отмъсти, дори издирването на убийците да отнеме остатъка от живота му.