Выбрать главу

Бен знаеше, че повечето от местните жители правят всичко възможно да обърнат гръб на миналото. Но много неща отказваха да се променят и си оставаха същите. Някои неща просто не можеха да се променят.

По обед успя да паркира срещу един пъб, наречен „Спининг Джени“, в западната част на града, една от крепостите на католицизма. Имаше причина да бъде тук. Преди време в това заведение се бяха събирали някои от най-твърдите привърженици на ИРА. На пръв поглед положението изглеждаше същото, без никакви промени.

Той остана зад волана, измъкна телефона си и набра номера на Амал. Насреща обаче не вдигнаха и той остави съобщение, в което споменаваше, че е попаднал на следа и скоро пак ще му се обади. Нямаше смисъл Амал да знае, че въпросната следа води към хладнокръвен убиец на ИРА, който наскоро беше ликвидирал стар враг и по всичко личеше, че е в състояние да направи още куп поразии.

Изпрати съобщението, а след това влезе в интернет и потърси допълнителна информация за Фъргъс Дойл. От сведенията в мрежата стигна до заключението, че този човек беше стигнал върха на престъпната си кариера някъде през 1983 г., пет години след смъртта на брат си. Бунзи се оказа прав: престъпленията на „Касапите от Шанкил“, бандата лоялистки гангстери, отговорна за десетките убийства на невинни католици през 70-те и началото на 80-те, трудно можеха да се нарекат по-диви и кръвожадни от касапницата и жестокостите, приписвани на Дойл и неговите последователи.

Но докато „Касапите от Шанкил“ се оказаха достатъчно глупави или откровено тъпи, за да позволят да бъдат проследени и заловени един по един, да бъдат застреляни или хвърлени в затвора, Дойл беше успял да оцелее през всичките тези години. В началото на 90-те мрачната му популярност постепенно се стопи и изчезна. Дори в средите на терористите важеше правилото, според което всеки има своите петнайсет минути слава, преди да потъне в небитието.

Бен разгледа внимателно всички снимки, публикувани в мрежата. Приключи с тях едва когато беше абсолютно уверен, че ще познае от пръв поглед това грозно, подло и разкривено лице дори при наличието на бръчки и увиснала кожа, характерни за възрастта му днес — разбира се, ако все още беше жив. Очите на Фъргъс Дойл излъчваха злоба. Бен познаваше достатъчно добре тъмната страна на света, за да бъде сигурен в това, което злите мъже могат да направят на жените, попаднали в лапите им. Трофеи за лично забавление, пребити и многократно изнасилвани, преди да бъдат захвърлени в някоя канавка. Или пък дрогирани до безпомощно състояние, предлагащи тялото си срещу една доза, защото преди това са били продадени на някоя международна банда, занимаваща се с трафик на хора.

Фъргъс Дойл. Пет пари не даваше колко сбръчкано и състарено може да бъде лицето на този престъпник днес. С удоволствие би го надупчил с три куршума, ако не успееше да си върне Брук.

А може би и дори ако успееше.

Той прибра телефона, стисна зъби и направи три дълбоки вдишвания. После отвори вратата, излезе от беемвето, пресече улицата и се насочи към „Спининг Джени“.

16

Вътрешността на пъба беше тъмна и мрачна. Клиентите се изчерпваха с неколцината мъже на масата в дъното, приведени над халби гинес. Прозорците почти не пропускаха светлина, въздухът миришеше на застояла бира. И на цигарен дим. По пода бяха разпръснати фасове. Явно никой не си беше направил труда да почисти след поредния среднощен запой, когато дреболии като забраната за пушене на обществени места престават да имат значение. Това беше добре дошло за Бен, който се настани на бара и механично запали една от своите голоаз.

Барманът, едър мъжага на около трийсет, престана да лъска половинлитровата халба, която държеше в ръце, и му хвърли войнствен поглед.

— Тук не се пуши, приятелю.

— Ясно — кимна Бен и дръпна за пореден път от цигарата. — А уиски пие ли се? Искам едно двойно.

— С лед ли?

— Както дойде.

Чашата изтрака върху надрасканата повърхност на плота. Бен я грабна и я пресуши на един дъх. Алкохолът опари гърлото му и продължи надолу, принуждавайки го да си припомни, че не беше ял почти нищо през последните два дни. Поръча си още едно, но благоразумно поиска и пакетче чипс.