— Огромен тласък за местната икономика — прошепна Сам в ухото на Брук, изчака затихването на светкавиците и ловко започна представянето: — Доктор Брук Марсел, носителят на много литературни награди драматургът Амал Рей; моят шеф и президент на „Нептун Марийн Експлорейшън“ сър Роджър Форсайт. — Изрече тези думи така, сякаш Брук беше открила универсално лекарство за рак, а Амал криеше в джоба си „Пулицър“ за литература. Брук не пропусна да отбележи гримасата, пробягала по лицето му.
Форсайт беше надхвърлил шейсетте, но изглеждаше в отлична форма. Държеше се сдържано, с хладно достойнство. Той поздрави гостите на Сам, изрази удоволствие, че ще присъстват на частното парти по-късно, и настоя непременно да се обслужат с питиета и закуски на бара преди началото на презентацията.
— Като говорим за презентацията, се сещам, че трябва да се погрижа за някои неща — добави той, хвърляйки поглед на стария, но отлично запазен „Маринър“ на китката си. — Моля ви да ме извините.
Сам хвърли една ослепителна усмивка на Брук и последва шефа си към врата с надпис „Вход забранен“.
— Чу какво каза човекът — промърмори Амал. — Ела да си вземем по едно питие, преди тълпата да е опустошила всичко.
Пробиха си път през навалицата и изкрещяха поръчките си на мъжете зад бара, за да бъдат чути.
— Не знаех, че си падаш по джин с тоник — каза тя, когато най-сетне откриха по-спокойно местенце в ъгъла на огромната зала.
— Току-що разбрах това — отвърна Амал, сви рамене и отпи солидна глътка. — Но не очаквай, че ще отида да се хвърля от скалите заради приятелката ти, която ме нарече „носител на много награди“. Понякога е добре да ти сложат малко сол в раната, особено когато го прави близък човек… Вероятно съм си го заслужил.
Проклети творци, въздъхна в себе си тя. Защо винаги са толкова чувствителни?
— Сам нямаше намерение да нарани чувствата ти. Просто си е такава.
Тълпата постепенно се насочваше към сцената. Мнозина поглеждаха часовниците си в очакване на началото на презентацията. Кметът и свитата му бяха заели места най-отпред и позираха пред някакъв леко обезсърчен фотограф, очевидно представител на местната преса. Завесата вляво леко помръдваше, сякаш някой довършваше подготовката.
Сам се появи и побърза да се приближи, заливайки ги с ентусиазираните си брътвежи. А когато Брук най-сетне успя да се измъкне, Амал вече беше изчезнал в тълпата. В един момент й се стори, че го вижда да се придвижва към бара. Не изглеждаше щастлив. По дяволите, скръцна със зъби тя. Май цялото начинание щеше да се окаже лоша идея.
— Страшно съм доволна, че успя да дойдеш — продължаваше да нарежда в ухото й Сам. В ръката си държеше чаша с шампанско. — Всеки момент ще започне. Да, това вече е факт! — Тя се повдигна на пръсти и се завъртя във всички посоки. — Тишина, моля!
Посрещнат с любезни аплодисменти, сър Роджър се насочи към добре осветения подиум и започна речта си. На големия екран зад гърба му се появи блестящото лого на компанията „Нептун Марийн Експлорейшън“.
4
— Не е тайна, че през юли миналата година след дълго и изтощително проучване и картографиране на стотици квадратни мили от акваторията на Атлантическия океан компанията „Нептун Марийн Експлорейшън“ — световен лидер в спасяването и възстановяването на исторически плавателни съдове — успя да направи едно от най-големите открития през последните десетилетия.
Сър Роджър махна с ръка към големия екран, на който се появи една подводна снимка, която беше толкова неясна, че Брук се принуди да напрегне очи, за да разбере какво е запечатано на нея. На зеленикавото морско дъно се виждаше стар платноход. Мачтите отдавна ги нямаше, а самият корпус се беше разпаднал на няколко части, почти невидими под стотиците тонове пясък и дребни камъни.
Прекрасно, равнодушно си помисли Брук, след това се обърна и погледна към бара. Амал седеше с гръб към сцената, приведен над втората си чаша джин с тоник. А може би и над третата.
— Това са неизвестните досега останки от испанския боен кораб „Санта Тереза“ — гордо обяви Форсайт. — Потъва през хиляда петстотин осемдесет и осма година близо до остров Тори срещу бреговете на Донегал. Част е от прочутата Испанска армада, разбита от Британския кралски флот след неуспешен опит за инвазия в Англия. Прогонени на север, останките от Армадата, сред които и „Санта Тереза“, правят опит да се доберат до Ирландия с надеждата да намерят сигурно пристанище и помощ при своите съюзници католици. Но не успяват да стигнат до там и са потопени от свирепите бури и урагани в тази част на Атлантика.