— Да, като моя добра съпруга.
Това е толкова прекрасно, че аз разтърсвам леко кесията и чувам как монетите прозвънтяват. Мога да я сложа в празното си ковчеже за накити.
— Ще ти бъда толкова добра съпруга! Направо ще се изненадаш!
— Да. Запомни какво ти казах. Това е истинска венчавка пред Бога. Вече сме мъж и жена.
— О, да. А след като натрупаш богатство, можем наистина да се оженим, нали? С нова рокля и всичко останало?
Франсис се намръщва за миг.
— Разбираш ли наистина? — пита той. — Зная, че си млада, Катрин, но трябва да разбереш това. Вече сме женени. Бракът ни е законен и обвързващ. Не можем да се оженим отново. Това е всичко. Ние току-що го направихме. Бракът между двама души пред Божиите очи е също толкова обвързващ, колкото и един брак, удостоверен с подпис върху брачния договор. Вече си моя съпруга. Женени сме в Божиите очи и по законите на страната. Ако някой те пита, ти си моя съпруга, моя законна съпруга. Разбираш ли?
— Естествено, че разбирам — отвръщам припряно. Не искам да изглеждам глупава. — Естествено, че разбирам. Казвам само, че бих искала нова рокля, когато кажем на всички.
Той се засмива, сякаш съм казала нещо забавно, взема ме отново в прегръдките си, целува ме в основата на шията и заравя лице във врата ми.
— Ще ти купя синя копринена рокля, мистрес Деръм — обещава ми той.
Затварям очи от удоволствие:
— Зелена — казвам. — В зеления цвят на династията Тюдор. Кралят най-много обича зеления цвят.
Джейн Болейн, дворецът Гринич, декември 1539
Благодаря на Бога, че съм тук, в Гринич, най-красивият от кралските дворци, отново в покоите на кралицата, където ми е мястото. Когато бях тук за последно, аз се грижех за Джейн Сиймор, докато тя изгаряше в треска и питаше за Хенри, който така и не дойде; но сега покоите са пребоядисани и аз съм възстановена на власт, а тя е забравена. Единствена аз оцелях. Преживях падението на кралица Катерина, изпадането в немилост на кралица Ана и смъртта на кралица Джейн. За мен е истинско чудо, че оцелях, но ето ме тук, отново в двора, една от малкото — твърде малкото — ползващи се с благоволение. Ще служа на новата кралица, както съм служила на нейните предшественички, любящо и предано и с оглед на собствените си възможности. Отново ще влизам и излизам от най-хубавите покои в най-хубавите палати на страната като от свой дом. Отново съм там, където съм родена и възпитана да бъда.
Понякога дори успявам да забравя всичко случило се. Понякога забравям, че съм вдовица на трийсет години, със син, който е далече от мен. Струва ми се, че отново съм млада жена, със съпруг, когото обожавам, и изпълнена с надежди. Отново съм в самия център на своя свят. Почти ми се струва, че съм преродена.
Кралят е планирал сватба по Коледа и дамите на кралицата се събират за празненствата. Благодарение на милорд херцога, аз съм една от тях, върнала се при приятелите и съперниците, които познавам от детството си. Някои от тях ме поздравяват за завръщането с крива усмивка и двусмислен комплимент, някои пък ме гледат накриво. Не че са обичали Ана толкова много — не и те, — но падението й ги изплаши, а те си спомнят, че единствена аз се спасих, спасих се като по магия: това ги кара да се кръстят и да шепнат стари слухове в моя вреда.
Беси Блаунт, старата любовница на краля, сега омъжена далеч по-изгодно, отколкото предполага положението й, за лорд Клинтън, ме поздравява доста любезно. Не съм я виждала от смъртта на сина й Хенри Фицрой, на когото кралят даде титлата херцог, херцог на Ричмънд само за това, че беше кралско копеле, и когато казвам колко съжалявам за загубата й — просто думи на безсъдържателна учтивост — тя внезапно ме сграбчва за ръката и ме поглежда с бледо и настойчиво лице, сякаш за да ме попита безмълвно дали знам как е умрял. Ще й кажа ли как е умрял?
Усмихвам се хладно и откопчвам пръстите й от китката си. Не мога да й кажа, защото наистина не знам, а и да знаех, нямаше да й кажа.
— Много съжалявам за загубата на сина ви — повтарям.
Тя вероятно никога няма да узнае защо е умрял, нито как. Но пък и хиляди други няма да узнаят. Хиляди майки изпратиха синовете си на поход да защитят параклисите на светците, светите места, крайпътните статуи, манастирите и църквите, и хиляди синове никога не се завърнаха у дома. Кралят ще реши кое е вяра и кое — ерес, не е дадено на обикновените хора да определят това. В този нов и опасен свят не е дадено дори на църквата да го определи. Кралят ще реши кой ще живее и кой ще умре, сега той има Божията власт. Ако Беси наистина иска да узнае кой е убил сина й, по-добре е да пита неговия баща, краля: но тя познава Хенри твърде добре, за да стори това.