Останалите жени са видели Беси да ме поздравява и излизат напред: жените от семействата Сиймор, Пърси, Кълпепър и Невил. Всички видни семейства в страната са принудили дъщерите си да встъпят в тясното обкръжение на покоите на кралицата. Някои от тях знаят лоши неща за мен, а някои подозират още по-лоши. Не ме е грижа. Сблъсквала съм се и с по-лоши неща от злобата на завистливи жени, а и без друго съм роднина на повечето от тях и съперница на всичките. Ако някой иска да ми създава неприятности, по-добре да си спомни, че съм под закрилата на негова светлост херцога, а само Томас Кромуел е по-могъщ и влиятелен от нас.
Онази, от която се ужасявам, онази, която наистина не искам да срещам, е Катерина Кери, дъщерята на Мери Болейн, моята безчестна зълва. Катерина е дете, петнайсетгодишно момиче, не би трябвало да се боя от нея, но — да си кажа честно — майка й е страховита жена и никога не ми се е възхищавала особено. Негова светлост херцогът издейства на младата Катерина място в двора и заповяда на майка й да я изпрати при извора на цялата власт, източника на всички богатства, а Мери, непокорната Мери, се подчини. Мога да си представя колко неохотно е купила на детето си рокли и я е научила да си подрежда косата в прическа, да прави реверанси и да танцува. Мери видя семейството си да се издига до небесата благодарение на красотата и остроумието на сестра й и брат й, а после видя телата им, прибрани на късове в малките ковчези. Ана беше обезглавена, тялото й бе увито в един сандък, главата й — в кошница. Джордж, моят Джордж… не мога да понеса мисълта за това.
Нека бъде достатъчно да кажа, че Мери обвинява мен за цялата си скръб и загуба, вини мен за загубата на брат си и сестра си и нито за миг не помисля за собствената си роля в нашата трагедия. Тя обвинява мен, сякаш аз съм могла да ги спася, сякаш не правих всичко по силите си чак до самия ден, до последния ден, на ешафода, когато вече никой не можеше да направи нищо.
И тя греши, като обвинява мен. Мери Норис изгуби баща си Хенри същия ден и по същата причина, а ме поздравява почтително и с усмивка. Тя не таи омраза и злоба срещу мен. Майка й я е научила подобаващо, че огънят на кралското недоволство може да изгори всекиго, безсмислено е да се винят оцелелите, които са се измъкнали навреме.
Катерина Кери е петнайсетгодишна девойка: ще дели стая с други млади момичета, с моята и нейна братовчедка Катрин Хауърд, Ан Басет, Мери Норис, с други амбициозни момичета, които не знаят нищо и се надяват на всичко. Аз ще ги напътствам и съветвам като жена, която е служила на кралици и преди. Катерина Кери няма да разказва шепнешком на приятелките си за времето, което е прекарала с леля си Ана в Тауър, за изтръгнатите в последния миг съгласия, за дадените на стъпалата на ешафода обещания, за опрощението, за което те се кълняха, че идва, и което така и не дойде. Няма да им каже, че всички ние оставихме Ана да отиде на дръвника — благочестивата й майка бе също толкова виновна колкото и всеки друг. Тя е отгледана и възпитана като Кери, но тя си остава Болейн, незаконна дъщеря на краля и Хауърд до мозъка на костите си: тя ще знае, че трябва да си държи устата затворена.
В отсъствието на новата кралица ние трябва да се настаним в покоите без нея. Трябва да чакаме. Времето за пътуването й е лошо и тя напредва бавно от Клев до Кале. Сега смятат, че тя няма да пристигне тук навреме за сватба по Коледа. Ако бях нейна съветничка, щях да й кажа да се изправи пред опасността, която и да е опасност, и да дойде с кораб. Знам, че пътуването е дълго, а през зимата английското море е опасно, но една невеста не бива да закъснява за сватбения си ден; а този крал не обича да чака за нищо. Той не е човек, на когото може да се отказва.
В действителност той вече не е някогашният принц. Когато бях за първи път в двора, а той беше млад съпруг на красива съпруга, тогава беше нашият прекрасен златен крал. Наричаха го най-красивия принц в християнския свят и това не беше ласкателство. Мери Болейн беше влюбена в него, Ана беше влюбена в него, аз също бях влюбена в него. Нито едно момиче в двора, нито едно момиче в страната не можеше да му устои. Тогава той се обърна срещу своята съпруга, кралица Катерина, една добра жена, а Ана го научи как да бъде жесток. Нейното обкръжение, умни, млади, безмилостни придворни, упорито тормозеха кралицата, докато я направиха нещастна, и научиха краля да танцува по нашата еретическа свирка. Подлъгахме го да си помисли, че кралицата го е излъгала, после го заблудихме да смята, че Улси го е предал. Но после мнителният му ум, риещ упорито като прасе със зурлата си, започна да се изплъзва извън нашия контрол. Той започна да се съмнява и в нас. Кромуел го убеди, че Ана му е изменила, семейство Сиймор го подтикнаха да повярва, че всички ние сме участници в заговор. В крайна сметка кралят загуби нещо повече от една съпруга, дори от две съпруги: той изгуби способността да се доверява. Ние го научихме да бъде мнителен и златният блясък на момчето потъмня върху мъжа. Сега, заобиколен от хора, които се страхуват от него, той се е превърнал в кавгаджия и грубиян. Превърнал се е в опасност, като мечка, насъскана и докарана до бесен гняв. Той каза на принцеса Мери, че ще нареди да я убият, ако не му се подчинява, а после я обяви за копеле и заяви, че тя вече не е принцеса. Обяви за незаконородена принцеса Елизабет, нашата принцеса от рода Болейн, моята племенница, и нейната гувернантка казва, че дори не обличат детето както подобава.