Потресена съм повече, отколкото показвам, когато отивам до масата за дамите на кралицата. Те ми правят място и ме поздравяват по име: много от тях ме наричат „братовчедке“. Усещам малките свински очички на краля върху себе си и му правя дълбок реверанс, преди да седна на мястото си. Никой друг не обръща внимание в какъв звяр се е превърнал принцът: сякаш това е вълшебна приказка и всички сме заслепени от заклинание да не виждаме съсипания човек в лицето на този заприличал на свиня крал.
Заемам се с вечерята си и си сипвам от общото блюдо, наливат в чашата ми от най-хубавото вино. Оглеждам хората от двора. Това е моят дом. Познавам повечето от тези хора цял живот, а благодарение на това, че херцогът се е погрижил да уреди бракове на всички деца на Хауърдови по свое усмотрение, съм роднина с повечето от тях. Като повечето от тях аз съм служила на всички кралици подред. Като повечето от тях следвах царствената си господарка в модата на шапчиците: триъгълна шапчица, френска шапчица, английска шапчица; и по отношение на молитвите: папистки, реформистки, английски католически. Запъвах се на испански и бъбрех на френски, седях в замислено мълчание и шиех ризи за бедните. Няма много неща, които да не съм видяла и които да не знам за кралиците на Англия. А скоро ще видя следващата и ще узная всичко за нея: нейните тайни, нейните надежди и нейните грешки. Ще я следя и ще докладвам на негова светлост херцога. И може би дори в един двор, станал страхлив под управлението на крал, който се разплува и се превръща в тиранин, дори без съпруга си, и дори без Ана, отново ще се науча да бъда щастлива.
Катрин, Норфолк Хаус, Ламбет, декември 1539
А какво ще получа за Коледа? Знам, че ще получа бродирана кесия от приятелката ми Агнес Рестуолд, преписана на ръка страница от молитвеник от Мери Ласълс (толкова съм развълнувана от идеята за това, че едва дишам) и две кърпички от баба ми. Дотук наистина голяма скука. Но най-скъпият ми Франсис ще ми подари риза от най-хубавия бродиран лен, а аз съм му изтъкала, със собствените си ръце — това ми отне цели дни — лента за ръкав в любимите ми цветове. Много съм доволна, че той толкова ме обича, и, разбира се, аз също го обичам, но той не ми купи пръстен, както ми обеща, и все още има намерение да замине за Ирландия да си търси късмета още другия месец, тогава аз ще остана съвсем сама, и какъв е смисълът от това?
Дворът е в Гринич за Коледа. Надявах се, че ще е в Уайтхол, и тогава можех поне да отида да видя как кралят вечеря. Чичо ми, херцогът, е там, но не ни вика: и макар че баба ми отиде на вечеря, не ме взе със себе си. Понякога си мисля, че не ме очаква нищо. Нищо няма да се случи и аз ще живея и ще умра като стара мома на служба при баба си. На следващия си рожден ден ще навърша петнайсет, а явно никой не е помислил ни най-малко за бъдещето ми. Кого го е грижа за мен? Майка ми е мъртва, а баща ми едва си спомня името ми. Ужасно тъжно е. Мери Лъмли ще се омъжва догодина, сега изготвят брачния договор и тя си придава важност и се разпорежда с мен като кралица, сякаш ме е грижа за нея и за пъпчивия й годеник. Не бих искала подобен брак, та дори да ми го предложат заедно с цяло състояние, и точно така й казах и така се скарахме, и затова дантелената якичка, която тя щеше да ми подари за Коледа, ще бъде подарена на някой друг, но мен не ме е грижа за това.
Кралицата би трябвало вече да е в Лондон, но тя е такава мудна глупачка, че се забави, така че всичките ми надежди за величественото й влизане в Лондон и за прекрасна сватба също ще трябва да почакат. Сякаш самите богини на съдбата са се заели да ме направят нещастна. Обречена съм. Всичко, което искам, са малко танци! Всеки би си помислил, че едно момиче на почти петнайсет, или което във всеки случай ще навърши петнайсет догодина, може да отиде веднъж на танци, преди да умре!
Разбира се, за Коледа тук ще има танци, но не това имам предвид. Какво удоволствие има в танцуването, когато всеки, който те вижда, те е виждал всеки ден в продължение на цяла година преди това? Какво удоволствие има в едно пиршество, когато всяко момче в стаята ти е толкова познато, колкото гоблените по стените? Каква радост има в това, върху теб да се спре погледът на мъж, когато това е собственият ти мъж, собственият ти съпруг, и той ще дойде в леглото ти, независимо дали танцуваш хубаво или не? Изпробвам едно специално завъртане и реверанс, което упражнявам напоследък, и то се оказва напълно безполезно. Изглежда, не ме забелязва никой освен баба ми, която вижда всичко, и тя ме вика да изляза от редицата, повдига с пръст брадичката ми и казва: