Във всеки град ме посрещаха с приветствия хора, тълпящи се по улиците, които викаха името ми и ми поднасяха китки цветя и подаръци. Повечето градове ми засвидетелстват своето верноподаничество с речи и ми връчват кесия със злато или скъпи накити. Но първото ми пристигане в английски град, в пристанището Кале, кара всичко, случило се преди това, да изглежда нищожно и маловажно. Това е могъща английска крепост, заобиколена от голям защитен със стени град, построена да възпира всяко нападение от вражеска Франция, която е точно пред сигурно охраняваните порти. Влизаме през южната порта, от която се разкрива изглед през пътя към кралство Франция, и биваме приветствани от един английски благородник, лорд Лайл, и десетки благородници, прекрасно облечени, с малка армия от мъже, облечени в ливреи в червено и синьо.
Благодаря на Бога, че ми изпрати лорд Лайл да бъде мой приятел и съветник в тези трудни дни, защото той е мил човек, чието изражение ми напомня малко за баща ми. Без него щях да бъда безмълвна толкова от ужас, колкото и заради незнанието на английски. Сам той е облечен великолепно като крал и го придружават толкова много английски благородници, че приличат на море от кожи и кадифе. Но той хваща студената ми ръка в голямата си топла хватка и казва: „Кураж!“ Може още да не разпознавам тази дума, докато не ми я каже преводачката ми, но разпознавам приятел, когато го видя, и успявам да му се усмихна слабо, а после той пъха ръката ми в сгъвката на лакътя си и ме повежда надолу по широката улица към пристанището. Камбаните бият приветствено за мен, съпругите и децата на всички търговци се редят от двете страни на улиците, за да ме зърнат, а чираците и прислужниците до един крещят: „Ура за Ана от Клев!“, докато минавам.
На пристанището има два огромни кораба: личния кораб на краля, наречен „Суийпстейк“, което има нещо общо с хазарта2, и един на име „Лайън“: и двата развяват флагове и ме приветстват с тръбни звуци, когато ме виждат да се приближавам. Те са изпратени от Англия да ме отведат при краля, а с тях идва да ме ескортира и огромна флотилия. Топчиите изстрелват залпове, топовете реват, целият град е потопен в дим и шум, но това е голям комплимент и затова аз се усмихвам и се опитвам да не трепна. Продължаваме към Стейпъл Хол, където кметът на града и търговците ме приветстват с дълги речи и с две кесии злато, а лейди Лайл, която е дошла да ме посрещне със съпруга си, ми представя моите придворни дами.
Всички те ме придружават обратно до дома на краля, до двора, и аз се изправям, докато те една след друга излизат напред, представят се по име, поднасят комплиментите си и правят поклон или реверанс. Аз съм толкова уморена и толкова объркана от целия този ден, че чувствам как коленете ми започват да се подгъват, но те продължават да идват, една след друга. Нейна светлост лейди Лайл стои до мен и прошепва всяко име в ухото ми, казва ми по малко за всяка от тях, но аз не разбирам думите й, а освен това тук има твърде много непознати хора, за да мога да възприема всичко. Наистина главозамайваща тълпа: но всички те ми се усмихват любезно и ми се кланят толкова почтително, че знам, че би трябвало да съм щастлива от подобно внимание, а не смутена от него.
Веднага щом и последната дама, прислужница и паж са се поклонили и мога благоприлично да си тръгна, казвам, че бих искала да отида в личния си кабинет, преди да вечеряме, и моята преводачка им го казва: но все още не може да бъда оставена на спокойствие. Щом влизаме в покоите ми, още непознати лица очакват да ми бъдат представени като слуги и служители в личния ми кабинет. Толкова съм изтощена от всички тези представяния, че казвам, че бих искала да отида в спалнята си: но дори тук не мога да бъда сама. Лейди Лайл и други дами, сред които и придворните, влизат, за да се уверят, че имам всичко, което ми е необходимо. Цяла дузина от тях влизат, потупват леглото, оправят завесите и стоят наоколо, взирайки се в мен. В пристъп на пълно отчаяние казвам, че искам да се моля, влизам в малкото килерче до спалнята и затварям вратата пред изпълнените им с желание за помощ лица.
Чувам ги как чакат отвън като публика, която очаква някакъв шут да излезе и да жонглира или да прави номера: малко озадачени от забавянето, но достатъчно добронамерени. Облягам се на вратата и докосвам челото си с опакото на ръката. Студено ми е и въпреки това се потя, сякаш съм болна от треска. Трябва да го направя. Знам, че мога да го направя, знам, че мога да бъда кралица на Англия, и то добра кралица. Ще науча езика им: вече разбирам по-голямата част от това, което ми се говори, макар да се запъвам, когато говоря. Ще науча всички тези нови имена и ранга им и правилните обръщения, за да не ми се налага винаги да стоя като някоя малка кукла с кукловод до мен, който ми казва какво да правя. Щом стигна в Англия, ще се погрижа да си поръчам нови дрехи. Моите дами и аз, в германското си облекло, приличаме на дебели малки патици редом с тези английски лебеди. Те се разхождат полуголи, едва покрили главите си с шапчици, пърхат наоколо в леките си рокли, докато ние сме пристегнати в кадифе като някакви тумбести пакети. Ще се науча да бъда елегантна, ще се науча да бъда приятна и привлекателна, ще се науча да бъда кралица. Със сигурност ще се науча да посрещам сто души, без да се потя от страх.