Но самата й непохватност ми предоставя начин да се сближа с нея. Мога да бъда нейна приятелка, нейна голяма приятелка и съюзница. Тя ще има нужда от приятелка. Бедното объркано момиче, тя ще има нужда от приятелка, която знае как стоят нещата в двор като нашия. Мога да я запозная с всички неща, които трябва да знае, да я науча на уменията, които трябва да усвои. А кой би могъл да знае по-добре от мен, която съм била в сърцето на най-великия кралски двор, който Англия някога е имала, и съм го видяла как се самоунищожава? Кой може да опази една кралица в безопасност по-добре от мен, след като видях как една кралица унищожава себе си и заедно със себе си унищожава и своето семейство? Аз обещах да бъда приятелка на тази нова кралица и мога да изпълня с чест това обещание. Тя е млада, само на двайсет и четири години, но ще порасне. Тя е невежа, но може да бъде научена. Тя е неопитна, но животът ще поправи това. Мога да сторя много за тази старомодна млада жена и за мен ще бъде истинско удоволствие и добра възможност да я съветвам и наставлявам.
Катрин, Норфолк Хаус, Ламбет, декември 1539
Чичо ще идва да види баба ми и аз трябва да бъда готова, в случай че изпрати да ме повикат. Всички знаем какво предстои да се случи, но аз съм толкова развълнувана, сякаш чакам някаква голяма изненада. Упражнявах походката, с която да се отправя към него, както и реверанса. Упражнявах удивеното си изражение и възхитената усмивка в отговор на прекрасната новина. Обичам да бъда подготвена, обичам да съм наясно какво се очаква от мен и накарах Агнес и Джоан да играят ролята на чичо ми, докато овладея до съвършенство приближаването, реверанса и изисканото си радостно възклицание.
На всички момичета в стаята им е втръснало от мен, втръснало им е, сякаш са преяли със зелени ябълки, но аз им казвам, че това е напълно очаквано: аз съм от рода Хауърд, разбира се, че ще бъда повикана в двора, разбира се, че ще служа на кралицата и за жалост, разбира се, че те ще бъдат пренебрегнати: колко жалко.
Казват, че ще трябва да науча немски и няма да има танци. Знам, че това е лъжа. Тя ще живее като кралица, а ако е скучна и безинтересна, аз само ще изглеждам по-бляскава в сравнение с нея. Казват, било добре известно, че тя щяла да води уединен живот и че холандците не ядели месо, а само сирене и масло през целия ден. Знам, че това е лъжа — защо иначе покоите на кралицата в Хамптън Корт бяха пребоядисани, ако не за да има тя двор и гости? Казват, че всичките й дами били вече определени и половината от тях вече са заминали да се срещнат с нея в Кале. Чичо идва да ми съобщи, че съм пропуснала шанса си.
Това най-сетне успява да ме изплаши. Знам, че племенничките на краля, лейди Маргарет Дъглас и маркизата на Дорсет, са се съгласили да бъдат най-главните сред нейните дами и се боя, че е твърде късно за мен. „Не — казвам на Мери Ласълс, — невъзможно е той да идва, за да ми каже, че съм твърде закъсняла, че няма да е останало място за мен.“
— А ако го направи, нека това ти е за урок — казва тя твърдо. — Нека ти бъде за урок да подобриш държанието си. Не заслужаваш да отидеш в двора на кралицата, след като имаше такова леко поведение с Франсис Деръм. Никоя истинска дама не би те приела в покоите си, след като си се държала като развратница с такъв мъж.
Това е толкова грубо, че ахвам леко и усещам напиращите сълзи.
— Хайде, не плачи — казва тя уморено. — Не плачи, Катрин. Само ще ти се зачервят очите.
Моментално стискам носа си, за да възпра сълзите.
— Но ако той ми каже, че трябва да остана тук и да бездействам, ще умра! — възкликвам гъгниво. — Догодина ще съм на петнайсет, а после ще стана на осемнайсет, после на деветнайсет, а после ще стана на двайсет и твърде стара за женитба, и ще си умра тук, на служба при баба ми, без никога да съм била където и да е и без да съм видяла нищо и без никога да съм танцувала в двора.
— О, глупости! — възкликва ядосано тя. — Никога ли не можеш да мислиш за друго, освен за суетата си, Катрин? Освен това някои биха си помислили, че вече си направила достатъчно за четиринайсетгодишно момиче.
— Нищо — казвам аз, все още стиснала носа си. Пускам го и притискам хладните си пръсти към бузите. — Не съм направила нищо.
— Разбира се, че ще служиш на кралицата — казва презрително тя. — Не е вероятно чичо ти да изпусне да настани на такова място член на семейството си, независимо колко лошо си се държала.
— Момичетата казаха…
— Момичетата ти завиждат, защото отиваш, глупачко такава. Ако оставаше тук, щяха да те засипват с престорено съчувствие.