Това е толкова вярно, че дори аз мога да го проумея.
— О, да.
— Така че си измий отново лицето и ела в покоите на нейна светлост. Чичо ти ще бъде тук всеки момент.
Тръгвам възможно най-бързо, като спирам само за миг да кажа на Агнес, Джоан и Маргарет, че знам със сигурност, че отивам в двора и че никога дори за миг не съм повярвала на злобните им думи, а после ги чувам да викат: „Катрин! Катрин! Той пристигна!“ и се втурвам надолу към личната приемна на нейна светлост. Чичо ми е там, застанал е пред огъня и топли гърба си.
Нужно е нещо повече от огън, за да стопли истински този човек. Баба казва, че той е чукът на краля: навсякъде, където има тежка и мръсна работа за вършене, чичо ми е този, който повежда английската армия да смаже и подчини врага. Когато Северът се надигна в защита на старата религия само преди две години, когато бях малко момиче, именно чичо ми беше този, който вразуми бунтовниците. Той им обеща помилване, а след това с измама ги изпрати на бесилото. Той спаси трона и спести на краля труда сам да води битки и да потуши един голям бунт. Баба казва, че той не познава друг аргумент освен примката. Казва, че той е обесил хиляди, макар вътрешно да бил съгласен с тяхната кауза. Не го спряла и собствената му вяра. Нищо не може да го спре. По лицето му виждам, че той е суров човек, човек, който не може лесно да бъде умилостивен: но той е дошъл да ме види и аз ще му покажа каква племенница има.
Снишавам се в дълбок реверанс, както сме се упражнявали безброй пъти в стаята на момичетата, като се навеждам малко напред, така че негова светлост да може да види изкусителната извивка на гърдите ми, притиснати в най-горната част на роклята ми. Бавно вдигам очи към лицето му, преди да се изправя, така че да може да ме види почти на колене пред него, давайки му един миг да помисли за удоволствието от онова, което мога да правя застанала така: нослето ми почти докосва панталоните му.
— Почитаеми чичо — изричам едва чуто, докато се изправям, сякаш го нашепвам в ухото му, докато сме в леглото. — Желая ви добър ден, сър.
— Милостиви Боже — казва той троснато, а баба ми издава леко развеселено ахване.
— Тя е… чест за вас, мадам — казва той, докато аз се изправям, без да се олюлея, и заставам пред него. Сключвам ръце зад гърба си, за да покажа гърдите си в цялата им прелест, и освен това извивам гръб, за да може да се възхити на тънката ми талия. Със скромно сведените си очи мога да мина за ученичка, ако не броим напъпилото ми тяло и леката, полускрита усмивка.
— Тя е момиче от рода Хауърд до мозъка на костите — казва баба ми, която няма твърде добро мнение за момичетата Хауърд, тъй като сме познати с красотата и дързостта си.
— Очаквах да видя дете — казва той, сякаш е много доволен, че ме намира пораснала.
— Много будно дете. — Тя ми отправя суров поглед, за да ми напомни, че никой не бива да знае какво съм научила, докато бях поверена на грижите й. Разтварям невинно очи. Бях на седем години, когато за първи път видях една прислужница да си ляга с един паж; бях на единайсет, когато Хенри Манокс ме прегърна за първи път. Какво е смятала, че ще излезе от мен?
— Тя ще се справи много добре — казва той, след като си е дал един миг да се съвземе. — Катрин, умееш ли да танцуваш, да пееш, да свириш на лютня и така нататък?
— Да, милорд.
— Да четеш и да пишеш на английски, френски и латински?
Стрелвам баба с измъчен поглед. Аз съм невъобразимо глупава и всички го знаят. Толкова съм глупава, че дори не знам дали трябва да отговоря с лъжа на този въпрос, или не.
— За какво би й потрябвало това? — пита тя. — Кралицата говори само немски, нали?
Той кима:
— Немски. Но на краля му се нравят образованите жени.
Херцогинята се усмихва:
— Това беше някога — казва тя. — Онова момиче Сиймор не беше кой знае колко учено. Мисля, че той вече не търси съпруга, с която да може да спори. На вас нравят ли ви се образованите жени?
При тези думи той леко изсумтява. Цял свят знае, че той и съпругата му са разделени от години — толкова много се мразят.
— Както и да е, най-важното е тя да удовлетворява кралицата и да се хареса на двора — заявява чичо. — Катрин, трябва да отидете в двора и да бъдете една от придворните дами на новата кралица.
Усмихвам му се лъчезарно.
— Радвате ли се, че отивате?
— Да, уважаеми чичо. Много съм ви благодарна — сещам се да добавя.
— Поставена сте на такова важно място, за да бъдете чест за семейството си — заявява тържествено той. — Баба ви ми казва, че сте добро момиче и че знаете как да се държите. Погрижете се наистина да е така и не ни изменяйте.