Стоя до нея от едната й страна, а от другата стои един от германските й приятели, за да може да й обяснява какво се говори. Лорд Лайл е там, разбира се, а също и архиепископ Кранмър. Естествено, той е самата любезност. Тя може да е посочена от Кромуел кандидатка и следователно ценна за неговия съперник: но неговият най-голям страх сигурно е бил, че кралят ще въведе в двора католическа принцеса, и този подкрепящ реформата архиепископ ще види как църквата отново се връща към старите ритуали.
Някои от придворните са се показали на прозорците да видят борбата, други клюкарстват тихо в дъното на стаята. Не мога да чуя точно какво се говори, но мисля, че и други освен лейди Браун смятат, че лейди Ана не е подходяща за важното положение, което е призвана да заеме. Те я съдят сурово заради свенливостта й и за неумението да говори езика ни. Обвиняват я заради дрехите й и й се присмиват, задето не умее да танцува, да пее или да свири на лютня. Този двор е жесток, отдаден на лекомислие, а тя е момиче, което лесно може да бъде превърнато в прицел на саркастични подмятания. Какво ще стане, ако това продължава? Тя и кралят са почти женени. Нищо не може да спре венчавката. Той едва ли може да я изпрати опозорена у дома, нали? Заради престъплението, че носи тежка шапчица? Със сигурност дори кралят не може да стори това, нали? Дори този крал не може да го направи. Това ще срине сключеното от Кромуел съглашение, ще срине самия Кромуел, ще остави Англия без приятели, изправена срещу Франция и Испания без протестантски съюз, който да ни подкрепи. Сигурна съм, че кралят никога няма да рискува това. Но не мога да си представя какво ще се случи.
В двора отдолу се готвят да пуснат бика: неговият водач откачва въжето от халката на носа му, отскача, за да не се изпречи на пътя му, прескача дъсчените прегради и мъжете, седнали на дървените пейки, се изправят на крака и започват да крещят залози. Бикът е огромно животно с яки плещи и дебела, грозна глава. Той се обръща насам и натам, забелязвайки кучетата първо с едното от малките си очи, а после с другото. Кучетата изобщо не изгарят от нетърпение да изтичат вътре първи: страхуват се от него в неговата мощ и сила.
Чувствам се леко напрегната. Не съм гледала борба между кучета и бикове от последния път, когато бях в двора: бях забравила колко първобитно възбуждащо е да виждаш джавкащите кучета и големия звяр, който те ще омаломощят и смъкнат на земята. Рядка гледка е да видиш бик като този, с муцуна, осеяна с белези от предишни битки, с леко притъпени рога. Кучетата се дърпат назад и лаят — остри, настойчиви излайвания, зад които се усеща възбуждащата нотка на страха. Той се обръща от едно към друго, заплашвайки ги, като замахва към тях с рога, а те се отдръпват в кръг около него.
Едно се втурва и изведнъж бикът се извърта: не бихте си помислили, че такова огромно животно може да се движи толкова бързо; главата му заорава ниско и кучето надава скимтене, подобно на човешки писък, когато рогата нанасят удар в тялото му: костите му със сигурност са счупени. Повалено е и не може да се измъкне с пълзене, скимти като бебе: бикът се е изправил над него, с наведена глава, и забива странично големия си рог в пищящото куче.
Откривам, че крещя с глас, макар да не мога да кажа дали в подкрепа на кучето, или на бика. По валчестите камъни на настилката има кръв, но връхлитайки към кучето, бикът се изложи на нападението на останалите кучета. Друго животно се стрелва в кръга и го захапва за ухото. Той се обръща, но още едно куче веднага го стисва за гърлото и увисва там за миг, с оголени и проблясващи в светлината на фенерите бели зъби, докато бикът изревава за първи път и от мощния звук всички момичета изпищяват, сред тях и аз, и сега всички се струпват на прозорците да видят как бикът бясно мята глава, а кучетата отстъпват назад и едно от тях надава яростен вой.
Откривам, че треперя, насърчавайки с викове кучетата да продължат. Още! Искам да видя още, искам да видя всичко, а застаналата до мен лейди Ана се смее, тя също е възбудена: тя сочи към кървящото ухо на бика, а аз кимам и казвам: „Той толкова ще се разгневи! Със сигурност ще ги убие!“ А после внезапно един набит и едър мъж, когото не познавам, непознат, миришещ на пот, вино и коне, се вмъква грубо сред нас, в прозоречната ниша, където сме застанали, провира се покрай мен и казва на лейди Ана: „Нося ви поздрави от краля на Англия“, и я целува право по устата.