— Ще сторя всичко…
— Казах, че съм доволен от вас.
Вдигам поглед.
— Наистина ли?
— Изглежда, че сте се държали възхитително. Значи кралят танцува с вас?
— Да.
— И разговаря с вас?
— Да.
— И изглеждаше много запленен от вас?
Налага се да се замисля за миг. Не бих го нарекла точно „запленен“. Той не приличаше на млад мъж, чиито очи се смъкват надолу от лицето ми, за да зърнат крадешком гърдите ми, докато ми говори, или който се изчервява, когато му се усмихвам. И освен това, кралят едва не се блъсна в мен, когато лейди Ана го отхвърли. Той още беше в потрес. Беше готов да заговори на всекиго, за да скрие обидата и смущението си.
— Той наистина говори с мен — повтарям безпомощно.
— Много съм доволен, че ви е удостоил с вниманието си — казва чичо. Говори бавно, сякаш е учител, а аз би трябвало да проумея нещо.
— О!
— Много доволен.
Хвърлям поглед през стаята към лейди Рочфорд, за да разбера дали това й звучи смислено. Тя леко ми се усмихва и ми кимва.
— Той ми изпрати брошка — напомням на чичо.
Той ме поглежда остро:
— Ценна ли?
Правя лека гримаса:
— Нищо в сравнение със самурените кожи, които изпрати на лейди Ана.
— Надявам се, че не. Но беше златна, нали?
— Да, и красива.
Той се обръща към лейди Рочфорд:
— Така ли е?
— Да — казва тя. Те си разменят леки усмивки, сякаш всеки от тях разбира добре другия.
— Ако негово величество ви удостои отново с честта да говори с вас, ще положите усилия да бъдете много очарователна и приятна.
— Да, почитаеми чичо.
— От подобни дребни прояви на внимание произтичат големи жестове на благоволение. Кралят не е доволен от лейди Ана.
— Той й изпрати самурени кожи — напомням му аз. — И то много хубави.
— Знам. Но не в това е въпросът.
На мен ми се струва, че точно в това е въпросът, но благоразумно се въздържам да го поправя, а стоя и чакам, без да помръдна.
— Той ще ви вижда всеки ден — казва чичо. — И вие можете да продължите да го радвате. Тогава той може би ще изпрати самурени кожи и на вас. Разбирате ли?
Това за самурените кожи наистина го разбирам.
— Да.
— Следователно, ако искате подаръци и моето одобрение, ще направите най-доброто, на което сте способна, за да се държите очарователно и приятно с краля. Лейди Рочфорд ще ви дава съвети.
Тя ми кима.
— Лейди Рочфорд е изключително опитна и осведомена придворна — продължава чичо. — Малко хора са виждали толкова често краля през живота му. Лейди Рочфорд ще ви каже как трябва да продължавате оттук нататък. Нашата надежда и намерение е кралят да ви удостои с благоволението си, накратко, да се влюби във вас.
— В мен?
И двамата кимват. Съвсем ли са полудели? Та той е престарял, трябва още преди години да се е отказал от всякакви мисли за любов. Той има дъщеря, принцеса Мери, много по-възрастна от мен, почти достатъчно стара да ми бъде майка. Той е грозен, зъбите му са изгнили и заради куцането изглежда, сякаш се клатушка като тлъста стара гъска. Такъв мъж трябва още преди години да си е избил от главата всякакви мисли за любов. Би могъл да мисли за мен като за своя внучка, но не и по какъвто и да било друг начин.
— Но той ще се жени за лейди Ана — изтъквам аз.
— Въпреки това.
— Той е твърде стар, за да се влюби.
Чичо ме стрелва с такъв намръщен поглед, че леко изписквам от ужас.
— Глупачка — казва кратко той.
Поколебавам се за миг. Възможно ли е те наистина да искат да кажат, че желаят този стар крал да ми бъде любовник? Дали трябва да кажа нещо за девствеността си и за безупречната си репутация, които в Ламбет изглеждаха толкова важни?
— Репутацията ми? — прошепвам.
Чичо отново се разсмива.
— Това няма значение — казва той.
Поглеждам към лейди Рочфорд, от която се очаква да бъде моя по-възрастна наставница и придружителка в един развратен двор, да следи за поведението ми и да пази скъпоценната ми чест.
— Мога да ви обясня всичко по-късно — казва тя.
Тогава схващам, че не бива да казвам нищо.
— Да, милорд — казвам много мило.
— Вие сте хубаво момиче — казва той. — Дадох на лейди Рочфорд пари да ви вземе нова рокля.
— О, благодаря ви!
Той се усмихва на внезапното ми въодушевление. Обръща се към лейди Рочфорд:
— И ще оставя на ваше разположение един слуга. Той може да ви служи и да изпълнява поръчките ви. Изглежда, може би ще се окаже, че си струва труда да държа един човек при вас. Кой би си го помислил? Както и да е, осведомявайте ме редовно как вървят нещата тук.