Тя се надига от мястото си и прави реверанс. Той излиза, без да каже и дума повече. Двете оставаме сами.
— Какво иска той? — питам аз, напълно объркана.
Тя ме гледа, сякаш ми взема мярка за рокля, оглежда ме от горе до долу.
— За момента няма значение — мило казва тя. — Той е доволен от вас и това е най-важното.
Ана, Блекхийт, 3 януари 1540
Това е най-щастливият ден от живота ми, защото днес се влюбих. Влюбих се, не както се влюбва някоя глупава девойка, защото някое момче привлича погледа й или й разказва някаква глупава история. Влюбена съм и тази любов ще продължи вечно. Днес се влюбих в Англия и това осъзнаване превърна този ден в най-щастливия в живота ми. Сега разбирам, че ми предстои да стана кралица на тази страна, тази богата, красива страна. Пътувах през нея като глупачка, със затворени очи — честно казано, през известна част от времето пътувах из нея в мрак и в най-лошото време, което можех да си представя, — но днес е светло и слънчево и небето е толкова синьо и безоблачно, въздухът е свеж и лек, студен и възбуждащ като бяло вино. Днес се чувствам като исландския сокол, с който обичаше да ме сравнява баща ми; струва ми се, че се нося високо, издигана от хладните ветрове, загледана отгоре към тази прекрасна страна, която ще бъде моя. Яздим от Дартфорд до Блекхийт, през цялото време пътищата са покрити с бял блестящ скреж, а когато стигаме до парка, ми представят всички дами от двора, до една прекрасно облечени и отправящи ми топли и приятелски поздрави. Ще разполагам с почти седемдесет дами, сред които племеннички и братовчедки на краля, и днес всички те ме поздравяват като нови приятелки. Облечена съм в най-хубавите си дрехи и зная, че изглеждам добре: мисля, че дори брат ми щеше да се гордее с мен днес.
Направили са истински град от шатри от златотъкан плат, над който се веят ярко оцветени знамена, охраняван от самите кралски телохранители — толкова високи и красиви мъже, че са станали легендарни в Англия. Докато чакаме краля, влизаме вътре, изпиваме по чаша вино и се топлим на мангалите; заради мен горят каменни въглища, само най-доброто, тъй като ми предстои да стана член на английската кралска фамилия. Подовете са покрити със скъпи килими, а върху стените са окачени гоблени и копринени платове, за да ни държат топло. После, когато казват, че е време, и всички се усмихват и бъбрят и са почти толкова развълнувани, колкото съм и аз, възсядам коня си и се отправям да го посрещна. Потеглям, изпълнена с надежда. Може би по време на тази тържествена среща ще го харесам, а той ще хареса мен.
Дърветата са високи, а голите им и черни от зимата клони се протягат на фона на небето като тъмни конци върху син гоблен. Паркът се простира в продължение на мили, толкова зелен и толкова свеж, искрящ от топящия се скреж; слънцето е ярко и бледожълто, почти нажежено до бяло в небето. Навсякъде, удържани от въжета в пъстри весели цветове, са се събрали лондончани, които ми се усмихват и ми махат и ме благославят, и за първи път в живота си тук аз не съм Ана — средната дъщеря на Клев: по-малко красива от Сибила, по-малко очарователна от Амелия — а Ана, единствената Ана. Те са ме приели в сърцата си. Тези странни, богати, очарователни, ексцентрични хора до един ме приветстват с добре дошла, сякаш искат добра кралица, честна и искрена кралица, и те вярват, а аз знам, че мога да бъда такава кралица за тях.
Знам много добре, че не съм английско момиче като покойната кралица Джейн, дано Бог даде покой на душата й. Но след като видях двора и влиятелните семейства на Англия, си мисля, че може би е хубаво, че не съм английско момиче. Дори аз виждам, че сега семейство Сиймор се ползва с голямо влияние и благоволение и лесно може да стане всемогъщо. Те са навсякъде, тези Сийморови, красиви и високомерни, винаги изтъкващи, че дете с тяхната кръв е единственият син на краля и наследник на трона. Ако аз бях на мястото на краля и това беше моят двор, щях да бъда предпазлива с тях. Ако им се позволи да напътстват малкия принц, да му налагат волята си заради роднинството си с майка му, тогава везните на благоволението на този двор ще се наклонят изцяло в тяхна полза. Ако съдя по това, което виждам, кралят не избира внимателно фаворитите си. Може и да съм на половината от неговите години, но знам много добре, че благоволението на един владетел трябва да бъде с мярка. Цял живот съм живяла с неодобрението на облагодетелствания син, и знам колко гибелни могат да бъдат приумиците на един владетел. Този крал е своенравен; но навярно аз мога да направя неговия двор по-здравомислещ, може би мога да се превърна в уравновесена и здравомислеща майка на сина му, може да успея да държа ласкателите и придворните на безопасно разстояние от малкото момче.