Главният съветник на краля, Томас Кромуел, ми се покланя и аз го разпознавам от описанието на майка ми като човека, стремящ се повече от всеки друг към съюз с нас и протестантските херцози на Германия. Бих очаквала да ме поздрави по-топло, тъй като бракът ми е триумфът на неговите планове, но той е мълчалив и неуверен, и кралят ме превежда покрай него само с една кратка дума.
Архиепископ Кранмър също вечеря с нас, а разпознавам и лорд Лайл и съпругата му. Той също изглежда изморен и сдържан и аз си спомням изказаните от него в Кале страхове от разделенията в кралството. Усмихвам му се топло. Знам, че ми предстои работа тук. Ако успея да спася дори един еретик от кладите, тогава ще съм била добра кралица, и съм сигурна, че мога да използвам влиянието си да въдворя мир в тази страна.
Започвам да чувствам, че имам приятели в Англия, а когато плъзвам поглед надолу по протежение на залата и виждам своите дами — сред тях Джейн Болейн, милата лейди Браун, племенницата на краля лейди Маргарет Дъглас и малката Катрин Хауърд — започвам да чувствам, че това наистина може да бъде моят нов дом и че кралят е наистина мой съпруг; че неговите приятели и неговите деца ще бъдат моето семейство и че ще бъда щастлива тук.
Катрин, дворецът Гринич, 3 януари 1540
Точно както винаги съм си мечтала, след вечеря ще има танци в красива зала, пълна с най-красивите млади мъже на света. И, което е дори по-хубаво и от най-големите ми мечти, имам нова рокля; а на роклята, така че да се вижда възможно най-ясно, така, че възможно най-много да бие на очи, е забодена новата ми златна брошка, която ми подари самият крал на Англия. Опипвам я с пръсти през цялото време, почти сякаш соча към нея и казвам на хората: „Е, какво ще кажете сега за това? Не е зле, когато това е едва ли не първият ми ден в двора.“ Кралят седи на трона си с властен и бащински вид, а лейди Ана е възможно най-красива (като се има предвид ужасната рокля) до него. Със същия успех можеше да хвърли самурените кожи в Темза, вместо да накара да ги пришият към тази огромна като палатка рокля. Толкова съм разстроена, задето подобни прекрасни кожи са едва ли не захвърлени, че за миг това почти помрачава удоволствието ми.
Но след това се оглеждам из стаята — не нескромно, просто хвърлям небрежен поглед наоколо, сякаш не търся нищо определено — и виждам първо един красив младеж, а после още един, всъщност половин дузина, които бих се радвала да опозная по-добре. Някои от тях седят заедно на една маса — това е масата за пажовете — и всички до един са синове на добри семейства, притежаващи собствени богатства, и се ползват с висшето благоволение на някой лорд. Деръм, клетият Деръм, щеше да е никой в сравнение с тях, Хенри Манокс би могъл да бъде само техен слуга. Те ще бъдат новите ми ухажори. Почти не мога да откъсна очи от всички тях.
Улавям един-два погледа, насочени към мен и усещам как ме пробожда онази лека тръпка на възбуда и удоволствие, която ми подсказва, че съм наблюдавана, че съм желана, че името ми ще се споменава, че ще ми предадат нечия бележка, че цялото радостно приключение на флиртуването и прелъстяването ще започне отново. Някое момче ще попита за името ми, ще изпрати съобщение. Аз ще се съглася да се срещнем, после ще си разменим погледи и глупави думи, докато танцуваме, ловуваме или вечеряме. Ще има целувка, после още една, после бавно, с наслада, ще последва прелъстяване и аз ще позная ново докосване, сладките целувки на някое друго момче и отново ще се влюбя до уши.
Вечерята е вкусна, но аз ровя едва-едва из храната си, защото в двора винаги някой те наблюдава, а аз не искам да изглеждам лакома. Нашата маса е разположена с лице към предната част на залата, затова е естествено, че когато вдигам поглед, виждам как кралят вечеря. В тези скъпи дрехи и голяма позлатена яка можете да го сбъркате с някоя от старите картини, които окачат над олтарите: искам да кажа, с някое изображение на Бог. Той е толкова величествен и едър и толкова окичен със злато и скъпоценности, че искри като стара съкровищница. Върху големия му стол е преметнат златотъкан плат, от двете страни на който висят бродирани завеси, и всяко блюдо му се поднася от застанал на колене слуга. Дори слугата, който му поднася златна купа, за да натопи пръстите си и да си избърше ръцете, го прави, застанал на едно коляно. Друг слуга пък му подава ленената кърпа. Когато коленичат пред него, те свеждат и глави, сякаш той е надарен с такова неземно величие, че не могат да срещнат погледа му.